14 oct 2009, 17:08

Ако не виждате "светлината в тунела", значи не сте светнали крушката! 

  Prosa » Relatos
1219 0 2
2 мин за четене

Всичко е тъмно - всички стаи са обгърнати от непрогледен мрак, но без една...
 Аз съм в тази стая с хората, от които най-много зависех, заради състоянието ми и най-вече заради крехката ми възраст - родителите ми. Този път злото беше предначертано, този път единствената светлина е искрящо бяла и пронизваща, но премигваща само за секунда, колкото да огрее страховете ми, на които на пръв поглед не обръщах внимание или просто не забелязвах преди.
 Сърцето ми тупти, сякаш ще изскочи, а коремът ми е свит на топка. Страшни създания се запътват целеустремено към мен и внезапно изскачат зад гърба ми, с една-единствена цел - да вземат и малко оставащия в мен живот.Опитват се да ме достигнат да вземат парче от плътта ми, да ме вледенят от страх, да ме накарат да се предам...
 Ужасена моля за помощ родителите ми, но и те се насочват към плътта ми, опитващи се да я захапят безмилостно като бесни кучета. Едвам удържам на атаките, заобиколена съм от всички страни, а сърцето ми не спира да бие учестено.
 Премигващата светлина очертава само страшни силуети, идващи с всяко светване по-близо и по-близо... Почти докосват зъбите си до нозете ми...
 Опитвайки се да се спася, се озовавам в гардероба, където е толкова тъмно, че започва да ми липсва страшното осветление в помещението, където имах чувството, че някой непрекъснато святка и загася лампата... 
 Напрежението не стихва в ума и гърдите ми, искам да се спася, но не виждам изход... Озъртам се в мрака - усещам, че опасността отново се е надвесила... Господи! На закачалката над мен стои поредния демон, сякаш е знаел, че ще го посетя. В пълен ужас отварям вратата на гардероба и пред мен се надвесват всички чудовища, отворили като изроди жадните си усти, по които мракът минава като сянка.
 Преди сърцето ми да се пръсне от ужас и страх, отварям очите си и виждам отново мрак, пак съм в същата стая, но страшните създания ги няма, а родителите ми спят като ангелчета, без и да подозират за преживяното тази нощ.
 Помня всичко дословно, защото това беше първата ми война и победа в живота...
 Подсъзнанието отразява състоянието на духа - духът отразява състоянието на тялото, а подсъзнанието излиза наяве, когато сънуваме, но винаги въздейства. Сънуваме само когато сме заспали естествено, и то без да използваме медикаменти. И каква е поуката? Винаги има изход? Не! Ползвайте хапчета за сън, за да не описвате кошмарите си в 3 часа през нощта!

© Мария-Марли Мутафчиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти! Но наистина ми харесва как пишеш и за това подкрепям всичко което правиш!
  • Това е поздрав за "stanef" - мой много скъп приятел, който ме вдъхновяваше и подкрепяше през цялото време
Propuestas
: ??:??