Всичко е тъмно - всички стаи са обгърнати от непрогледен мрак, но без една...
Аз съм в тази стая с хората, от които най-много зависех, заради състоянието ми и най-вече заради крехката ми възраст - родителите ми. Този път злото беше предначертано, този път единствената светлина е искрящо бяла и пронизваща, но премигваща само за секунда, колкото да огрее страховете ми, на които на пръв поглед не обръщах внимание или просто не забелязвах преди.
Сърцето ми тупти, сякаш ще изскочи, а коремът ми е свит на топка. Страшни създания се запътват целеустремено към мен и внезапно изскачат зад гърба ми, с една-единствена цел - да вземат и малко оставащия в мен живот.Опитват се да ме достигнат да вземат парче от плътта ми, да ме вледенят от страх, да ме накарат да се предам...
Ужасена моля за помощ родителите ми, но и те се насочват към плътта ми, опитващи се да я захапят безмилостно като бесни кучета. Едвам удържам на атаките, заобиколена съм от всички страни, а сърцето ми не спира да бие учестено.
...