833760 минути... точно година и половина... Толкова са минутите на безумно, безусловно и безпрекословно щастие, откакто съм с Него. Колко са нещастните ли? Не знам. Не искам да ги смятам. И най-вероятно няма и да мога... Колко е странно... напълно наясно съм с моментите, изпълнени с щастие в моя живот. Без да се замислям мога да ги изброя: времето с Него, пътешествието до Виена, абитуриентския ми бал, момента, в който разбрах, че ще съм студентка, всеки взет изпит, всички празници, прекарани с Него и семейството ми, всички морета, планини и пътувания изобщо, всяко щастливо събитие в живота на мой роднина или приятел... колко още мога да изброя! А тъжните...? Хм... на първо четене ми идва само едно, но едва ли е нужно да уточнявам.
В живота и в собствената ми философия особено ми харесва едно нещо: способността ми много бързо да заличавам неприятните случки. Или по-точно - когато се случи нещо хубаво, то засенчва всичко лошо до момента. Най-вероятно е така при всички хора. Но защо тогав ...