5.11.2009 г., 13:09

All we need is LOVE - Всичко, от което се нуждаем, е любов

1.2K 0 5
2 мин за четене

833760 минути... точно година и половина... Толкова са минутите на безумно, безусловно и безпрекословно щастие, откакто съм с Него. Колко са нещастните ли? Не знам. Не искам да ги смятам. И най-вероятно няма и да мога... Колко е странно... напълно наясно съм с моментите, изпълнени с щастие в моя живот. Без да се замислям мога да ги изброя: времето с Него, пътешествието до Виена, абитуриентския ми бал, момента, в който разбрах, че ще съм студентка, всеки взет изпит, всички празници, прекарани с Него и семейството ми, всички морета, планини и пътувания изобщо, всяко щастливо събитие в живота на мой роднина или приятел... колко още мога да изброя! А тъжните...? Хм... на първо четене ми идва само едно, но едва ли е нужно да уточнявам.

В живота и в собствената ми философия особено ми харесва едно нещо: способността ми много бързо да заличавам неприятните случки. Или по-точно - когато се случи нещо хубаво, то засенчва всичко лошо до момента. Най-вероятно е така при всички хора. Но защо тогава на повечето от нас ни се струва, че през целия ни живот сме нещастни, неудовлетворени, късметът и птичето на рамото все ни подминават...? Замисляме ли се всъщност, колко малко му трябва на човек, за да е щастлив? Според мен, можем да сведем необходимото до една дума - любов. Колкото и банално да звучи, тя е най-важното. Може би не всичко, но определено най-значимото. Във всичките ù форми - към родители и роднини, към приятели, към любимия ни човек, към работата ако щете... любов към живота!!! Знаете ли колко кратък е той всъщност? Нека това, че един 8-часов работен ден минава като една седмица, не ви заблуждава, всъщност времето наистина лети. И трябва да си откраднем колкото можем повече!

С ръка на сърцето мога да кажа, че наистина съм щастлива. Имам работа, а в това несигурно време това не е малко, имам си дом, което, ама изобщо не е малко, имам си най-прекрасното семейство и най-лудите роднини на света, намерих Него... най-важния човек на света и това ми стига. Бас ловя, че поне половината от вас имат същото. А това означава, че има много щастливи хора :)

Ако съм накарала поне един от вас да се замисли или да се усмихне, четейки това - значи имам още един повод за щастие!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Събева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нас определено ни стопли!Благодарим ти!
  • Не само се усмихнах!
    Заложи в мен толкова чувства, че могат да бликнат всеки момент!
  • Ех, Зори, страхотна си и това твое качество да виждаш винаги светлата страна на нещата е много хубаво! Гуш!
  • Усмихнах се,Зори, при мисълта за моя човек,който изпълва съществуването ми!
    Има хора, които в сърцата си никога не се разделят!...

  • Радвам се,че си щастлива,но разказът ти не ме впечетли!Желая ти още много щастие!

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...