5.11.2009 г., 13:09 ч.

All we need is LOVE - Всичко, от което се нуждаем, е любов 

  Проза » Разкази
979 0 5
2 мин за четене

833760 минути... точно година и половина... Толкова са минутите на безумно, безусловно и безпрекословно щастие, откакто съм с Него. Колко са нещастните ли? Не знам. Не искам да ги смятам. И най-вероятно няма и да мога... Колко е странно... напълно наясно съм с моментите, изпълнени с щастие в моя живот. Без да се замислям мога да ги изброя: времето с Него, пътешествието до Виена, абитуриентския ми бал, момента, в който разбрах, че ще съм студентка, всеки взет изпит, всички празници, прекарани с Него и семейството ми, всички морета, планини и пътувания изобщо, всяко щастливо събитие в живота на мой роднина или приятел... колко още мога да изброя! А тъжните...? Хм... на първо четене ми идва само едно, но едва ли е нужно да уточнявам.

В живота и в собствената ми философия особено ми харесва едно нещо: способността ми много бързо да заличавам неприятните случки. Или по-точно - когато се случи нещо хубаво, то засенчва всичко лошо до момента. Най-вероятно е така при всички хора. Но защо тогава на повечето от нас ни се струва, че през целия ни живот сме нещастни, неудовлетворени, късметът и птичето на рамото все ни подминават...? Замисляме ли се всъщност, колко малко му трябва на човек, за да е щастлив? Според мен, можем да сведем необходимото до една дума - любов. Колкото и банално да звучи, тя е най-важното. Може би не всичко, но определено най-значимото. Във всичките ù форми - към родители и роднини, към приятели, към любимия ни човек, към работата ако щете... любов към живота!!! Знаете ли колко кратък е той всъщност? Нека това, че един 8-часов работен ден минава като една седмица, не ви заблуждава, всъщност времето наистина лети. И трябва да си откраднем колкото можем повече!

С ръка на сърцето мога да кажа, че наистина съм щастлива. Имам работа, а в това несигурно време това не е малко, имам си дом, което, ама изобщо не е малко, имам си най-прекрасното семейство и най-лудите роднини на света, намерих Него... най-важния човек на света и това ми стига. Бас ловя, че поне половината от вас имат същото. А това означава, че има много щастливи хора :)

Ако съм накарала поне един от вас да се замисли или да се усмихне, четейки това - значи имам още един повод за щастие!

 

© Зорница Събева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нас определено ни стопли!Благодарим ти!
  • Не само се усмихнах!
    Заложи в мен толкова чувства, че могат да бликнат всеки момент!
  • Ех, Зори, страхотна си и това твое качество да виждаш винаги светлата страна на нещата е много хубаво! Гуш!
  • Усмихнах се,Зори, при мисълта за моя човек,който изпълва съществуването ми!
    Има хора, които в сърцата си никога не се разделят!...

  • Радвам се,че си щастлива,но разказът ти не ме впечетли!Желая ти още много щастие!
Предложения
: ??:??