Амара беше най-красивият спомен от детството ми. Докато бях малък и баща ми все още пътуваше по моретата,  с майка ми живеехме в една стара сграда близо до морето. Стаята ни беше на първия етаж - малка и бедна, но само докато татко пътуваше. Дойдеше ли си, се премествахме в голяма и хубава стая на третия етаж – с тераса и малка кухничка. Всичко беше нормално и хубаво, когато баща ми си беше вкъщи.  Майка ми беше слаба, болнава женица и живваше, само когато татко си беше вкъщи. През останалото време тя вечно гаснеше и гледаше през прозореца. Имах чувството, че майка ми беше кукла, която оживявяше, само когато татко беше наоколо. И аз бях свикнал да се гледам сам. Сам трябваше да ходя до пазара, сам ходех и на училище, сам си играех и сам се лекувах.  Амара живееше в стаичката до нас. Съседите ни не я харесваха, наричаха я лоша жена и ù обръщаха гръб, когато се разминаваха в коридора.  Аз не можех да разбера как е възможно Амара да е лоша. Имаше най-зелените очи на този свят, а толкова зелени очи не можеха да са на лош човек. Усмихваше ми се мило, винаги когато ме видеше и понякога ме погалваше по косата, сякаш майка ми ме галеше – толкова бяха нежни милувките ù.  Амара беше най-красивата жена, която бях виждал. Имаше гъста червена коса, която често носеше на плитка. Понякога втъкваше и цвете в косата си, помня как веднъж и бях подарил малка теменужка. Очите ù се разшириха уплашено и тя я взе с треперещи пръсти, благодари ми тихо и се прибра в стаята си. Помислих си, че съм я трогнал и затова е реагирала така, но по-късно през деня видях теменужката смачкана и изхвърлена на пода в коридора. Никога повече не ù подарих теменужки.  Бях на дванадесет години, когато видях Амара гола за пръв път. Един ден през лятото майка ми беше излязла и ме беше оставила навън без ключ и без пари. Седях на прага на вратата и я чаках да се върне, умирах от глад. Чух шум от стъпки по стълбите и се изправих с надеждата да видя майка си. Уви, беше Амара и водеше след себе си някакъв непознат мъж. Той ù се умилкваше и я държеше за ханша, не ми хареса, изглеждаше зажаднял...  Амара ме подмина, без да ме поглежда, но мъжът се спъна в мен и изруга. Обърна се и понечи да ме удари, но Амара извика и го блъсна. Мъжът отново изруга, удари ù шамар, изплю се и си тръгна, клатушкайки се. Амара ме погледна ядосано и отключи вратата на стаята си, влезе вътре и я чух как заключи и пусна резето. Продължих да стоя на прага и да чакам майка си, нямах къде да отида, поне случката замалко ме беше разсеяла от мисълта за глада. Не минаха и десет минути и Амара отвори вратата, подаде само главата си и ме попита:

 - Защо стоиш навън? Прибирай се, сигурно майка ти се притеснява за теб. 

-  Майка ми я няма, така че няма как да се притеснява за мен. Амара ме изгледа продължително без да казва нищо, накрая въздъхна и се прибра в стаята си, оставяйки вратата отворена. Не знаех дали това беше покана да вляза, затова реших да изчакам. Амара излезе с гневни стъпки, застана точно срещу мен и каза: -  На ръце ли трябва да те внеса вътре? След което отново се врътна и се прибра в стаята. Влязох вътре и затворих вратата, стаята беше точно като нашата, но ми се стори много по-слънчева и дружелюбна. Беше странно, но изведнъж се почувствах много по у дома си в тази стая, отколкото в нашата. За пръв път видях параван в стаята на Амара, беше изрисуван с тъмно лилави цветя, по които бяха накацали жълти пеперуди. Амара се шмугна зад него и започна да се съблича, засрамих се, започнах да оглеждам стаята и да се правя, че не я гледам. Беше ми много трудно. Докато се събличаше, Амара си пееше някаква весела моряшка мелодия. Майка ми би излязла от стаята, ако я чуе, но на мен ми беше приятно да я слушам. 

- На леглото има хвърлен един халат, подай ми го, ако обичаш. – подскочих като ужилен и се заоглеждах нервно за халата. На спалнята наистина имаше един червен халат от коприна, беше най-нежното нещо, което бях докосвал през живота си. Взех го и се приближих внимателно до паравана, Амара протегна ръка и зачака. Подадох ù халата. Не можах да устоя на изкушението, погледнах бързо зад паравана. Беше застанала с гръб, сякаш очакваше да надникна, но въпреки това беше гола. И беше звездно красива. Зърнах малък неразбираем символ, татуиран на талията ù. Бях като замръзнал, не можех да отлепя очи от нея.

- Махай се от там и се връщай на мястото си, ако не искаш да те изгоня веднага! Прибрах те, само защото изпитвам жалост към теб и към твоята майка. И защото си на възрастта на сина ми. Но не си мисли, че ще ти позволя някакви волности! – усещах усмивката в гласа ù. Опитваше се да звучи строго и възмутено, но ù беше смешно. Може би защото аз я бях зяпнал и продължавах да не помръдвам. Накрая просто се приближи до мен и ме избута да седна на стола, на който бях седял преди това. Останах в стаята ù за през нощта. Майка ми не се прибра и Амара ми предложи да остана при нея. За пръв път спах в едно легло с жена. Майка ми не се прибра и на следващия ден и с Амара отидохме до полицията.  Майка ми никога не се върна, а аз заживях при Амара. Така и не разбрах къде е отишла. Може би с баща ми бяха избягали някъде, защото той започна да се връща все по-рядко и сякаш нямаше нищо против, че Амара ме гледа. Помня как веднъж го видях да ù дава пари, задето ме гледала, а тя му ги върна с погнуса. И така Амара стана моята приемна майка…