И когато си мислех, че просто вече е невъзможно сърцето ми да се влюби след последователно нанесените му удари, изведнъж ти се появи...  Не те познавах кой си, нито знаех причината за запознанството ни. Но ето, че просто се случи. Не знаех дори името ти, но то за мен нямаше никакво значение, след като имах нещо по-ценно. Чувства, които изпитвах към теб! Но как можех да открадна сърцето ти,  след като то вече бе откраднато от друга?! Как можех да получа правото на шанс, след като ти вече го бе дал на друга?! 

  Застанах в тъмната нощ на терасата, за да почувствам невинната игра и закачка на вятъра с косата ми... Изведнъж започнах да мечтая за "нас" и възможността за общо бъдеще. Знаех , че това е просто невъзможно, че са просто красиви картини в главата ми, които за жалост никога нямаше да бъдат реалност...
  Но ти дори не знаеше за това... Дори не предполагаше, че точно аз - тази, която нарочно, за да прикрие чувствата си, се правеше на студена и недостъпна, може да те обича! И то безнадеждно! Но реших, че дори и да го знаеше, нещата просто нямаше да се променят. Дори можеха да се влошат - приятелството ни да бъде в опасност... Да, дори това, което имах, можех да изгубя. За това реших да не ти казвам, да остане просто тайна, за която да не знае никой. Смятах, че както винаги до сега умът и съзнанието ми ще успеят да се преборят със сърцето ми... Но за пореден път грешах. Опитвах хиляди пъти напразно.

  И изведнъж реших просто да се предам. Видях, че точно в този момент няма изход. Когато чувствата ми започнаха да ми причиняват единствено и само болка, когато ме задушаваха във всеки следващ момент, аз просто не успях да се преборя. 
 Изправих се и полетях от балкона... Приличах на ранен ангел, на който му бяха отнели сърцето и правото да бъде обичан, с присъда за Невъзможна любов !
  И така последваха последните секунди болка, докато просто изведнъж не спрях да чувствам дори, че дишах...