Feb 7, 2014, 12:18 AM

Ангелът с присъда

  Prose
579 0 2
1 min reading

 И когато си мислех, че просто вече е невъзможно сърцето ми да се влюби след последователно нанесените му удари, изведнъж ти се появи...  Не те познавах кой си, нито знаех причината за запознанството ни. Но ето, че просто се случи. Не знаех дори името ти, но то за мен нямаше никакво значение, след като имах нещо по-ценно. Чувства, които изпитвах към теб! Но как можех да открадна сърцето ти,  след като то вече бе откраднато от друга?! Как можех да получа правото на шанс, след като ти вече го бе дал на друга?! 

  Застанах в тъмната нощ на терасата, за да почувствам невинната игра и закачка на вятъра с косата ми... Изведнъж започнах да мечтая за "нас" и възможността за общо бъдеще. Знаех , че това е просто невъзможно, че са просто красиви картини в главата ми, които за жалост никога нямаше да бъдат реалност...
  Но ти дори не знаеше за това... Дори не предполагаше, че точно аз - тази, която нарочно, за да прикрие чувствата си, се правеше на студена и недостъпна, може да те обича! И то безнадеждно! Но реших, че дори и да го знаеше, нещата просто нямаше да се променят. Дори можеха да се влошат - приятелството ни да бъде в опасност... Да, дори това, което имах, можех да изгубя. За това реших да не ти казвам, да остане просто тайна, за която да не знае никой. Смятах, че както винаги до сега умът и съзнанието ми ще успеят да се преборят със сърцето ми... Но за пореден път грешах. Опитвах хиляди пъти напразно.

  И изведнъж реших просто да се предам. Видях, че точно в този момент няма изход. Когато чувствата ми започнаха да ми причиняват единствено и само болка, когато ме задушаваха във всеки следващ момент, аз просто не успях да се преборя. 
 Изправих се и полетях от балкона... Приличах на ранен ангел, на който му бяха отнели сърцето и правото да бъде обичан, с присъда за Невъзможна любов !
  И така последваха последните секунди болка, докато просто изведнъж не спрях да чувствам дори, че дишах... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...