Антонина

Панаира беше в разгара си. Бяха го открили преди два дни. В последните години това ставаше  в делничен ден, за да има по-малко зяпачи. Иначе от градове и села, от близо и далеч,  пристигаха поединично или на групи панаирджии-сеирджии и в Града на тепетата ставаше лудница.  

      Тази година имах голямо желание да отида  до Пловдив, поне за един ден, за да разгледам панаира. С Вили, моя приятелка и колежка, се уговорихме да си вземем един ден отпуск и да отидем. Определихме петъка, като ден в който хем няма да се чувства отсъствието ни от Института, хем се надявахме да няма много хора  по влаковете и на самия панаир. Повечето  отиваха в събота и неделя. 

Петък сутринта, в 8 часа се качихме на бързия влак за Бургас. Настанихме се във вагона за майки с деца, където пушенето беше забранено, пък и имаше доста свободни места.  Кондуктора мина и не пропусна да ни попита къде са ни децата. Вили, която е много по-устата от мен, не пропусна да му каже, че все още не сме намерили кой да ни ги направи. Кондуктора се усмихна,  провери билетите, и продължи пътя си към следващите вагони.

Бяхме току що преполовили пътя, когато решихме да отидем до вагон-ресторанта и  да пием по едно кафе. Часът беше едва 9 и 20, и се надявахме да ни обслужат бързо. Каква беше изненадата ни, когато там заварихме бармана от нашия институт с негов приятел. Пиеха бира. Васко, бармана, веднага скочи и ни покани на тяхната маса. С него си имахме лафа защото му бях редовна клиентка. Той имаше хубави записи и ние по-младите прекарвахме доста време там. Вили не го обичаше много,  защото тя го харесваше, а той не й обръщаше внимание. Васко беше хубав мъж на около 35 години. По сините му очи въздишаха доста колежки. Когато приех поканата на Васко, тя се понацупи, но нямаше как и седнахме на тяхната маса.  До Пловдив водихме най общ разговор. За института, за панаира, за хубавото и лошото време. Общо взето скучен светски разговор. А и приятелят на Васко не се отличаваше с особено  остроумие. Всеки път когато си отваряше устата за да каже нещо, думите му увисваха във въздуха. 

От гарата,  те отидоха да се настанят в хотел Лайпциг,  а ние  тръгнахме да търсим къщата в която живееше лелята на Вили. С Васко и Теди, така се представи приятелят му, се уговорихме да се видим след час при билетните каси на панаира. 

Часът беше около 1 когато се отзовахме пред панаирните палати. Касите бяха десетки и навалицата беше голяма. Вили искаше да влезем без да ги чакаме, но аз  бях обещала на Васко и нямах причини да не удържа на обещанието си. Отношенията ни бяха много приятелски, никога не беше правил опити да ме “сваля”, а и аз не му бях давала повод за това. Макар че, откровено казано не бих се отказала от лек флирт с този красив мъж, по който тичаха  безуспешно сума колежки. След около десетина минути обикаляне по касите, най-после се видяхме и тръгнахме по палатите. Разгледахме доста палати, нищо забележително, което да представлява интерес за две млади момичета на по 21-22 години.  Часът беше вече 5 и половина. Бяхме се изморили. Вили се мръщеше и искаше да се прибираме, да си починем и вечерта да излезем освежени и отпочинали. Васко и Теди предложиха да вечеряме някъде из стария град, имало нови ресторанти открити специално за панаира. Вили ми направи знак да откажа, но аз се направих,  че не съм забелязала и предложих да седнем да пием по едно кафе и да обмислим плановете за вечерта. Теди упорито ухажваше Вили.  А Вили се беше залепила за мене и не му обръщаше никакво внимание.  Чак ми ставаше неудобно за човека, но какво можех да направя, Вили си е Вили. 

Седнахме в един кафе-ресторант край езерото, ние си поръчахме  кафе, а двамата ни кавалери бира. Времето беше доста топло и мнозина предпочитаха бирата. Обсъждахме различни планове за вечерта, но до консенсус не стигнахме поради лошото настроение на Вили. Беше направо досадна и разваляше настроението на всички. Ядосах се и предложих да ставаме. Васко и Теди се надяваха да я склонят и затова се бавеха. 

Вили  седеше намусена, а аз ядосана заради нейната упоритост. От досада оглеждах посетителите на заведението. Някой ми махна, но не обърнах внимание. Навярно бяха махнали на някой друг.  Мъжът вдигна още по-високо ръка и  разбрах, че не беше грешка.  Наистина  жеста беше предназначен за мен.  Извадих от чантата очилата, които рядко ползвам, сложих ги и образа на мъжа се изясни. Беше един мой учител от прогимназията. Зарадвах се. Тогава беше много млад и много ученички бяха направо влюбени в Ники.  Така го наричахме помежду си. Иначе беше другаря Петков-учител по история.  Станах и отидох при него. Той стана от масата, където седеше с млад мъж  и жена. Прегърна ме и ме целуна по двете бузи, казвайки на колегите си колко съм била палава като малка.

-Не съм се много променила, другарю Петков, -казах с хитра усмивка и всички се засмяхме. 

-Антонина, така се радвам да те видя. Станала си много чаровна млада дама, а какъв фърфалак беше. Но големите ти зелени очи сега изпъкват още повече. Защо ми се струва, че сега си по мургава? И пак се засмя. 

-Такава си бях и тогава другарю Петков, но вие не ни забелязвахте. Заглеждахте се по младата химичка,- ни в клин, ни в ръкав, подхвърлих аз и той започна да се смее на глас, и  хората от съседните маси започнаха да се обръщат към нас.

-Ей страшни са това учениците, всичко виждат, всичко знаят освен уроците си, И престани да ме наричаш другарю Петков. Вече не си ми ученичка, я виж каква мома си станала. Сега съм само Ники. Така ме наричат всички приятели, а ние  с теб сме стари приятели.

-Твоите приятели май започнаха да нервничат, да си нямаме  разправии с гаджето ти. Моля те успокой го, кажи му че вече сме скъсали. – пошегува се той и и пак започна да се смее гръмогласно. 

-Гаджето ми не е между тях, това са колеги, случайно се засякохме във влака. Обсъждаме къде да вечеряме. Четири души, пет мнения, както винаги се случва. И при вас ли е така?

-Не Антонина, моите колеги ми имат доверие и оставят на мен да реша къде ще прекараме вечерта. Условието е всяка вечер  да сме на различно място. Ние сме  комадиривани за цялото времетраене на панаира и ни трябва разнобразие. Можете да се присъедините към нас. Ние сме весела компания. Ще прекараме хубаво, гаранция Франция.-  и пак този негов заразителен смях. Разбрахме ли се,хайде иди им кажи какъв е плана за вечерта. Отиваме да ядем пресна риба в ресторант “Рибарска среща”,  близо е – на 5-тия километър. Вие с кола ли сте?  Ох извинявай, ти каза, че сте се засекли във влака. Няма проблеми ние всички сме с коли, ще намериме место и за вас. Само не мога да гарантирам, че четиримата ще бъдете в една и съща кола. Но до там са само 10 минути. Мисля, че толкова можете да издържите  един без друг. Хайде Антонина, отивай и им кажи.

Такива внезапни решения бяха напълно в неговия стил. Беше човек с много богата култура, владееше до съвършенство материята, която преподаваше, и уроците му бяха интересни и даже забавни. Умееше да преподава историята, сякаш беше на сцената и играеше театър.  Учениците го обожаваха.  Беше непринуден и достъпен. Когато имаше “прозорец” риташе топка с учениците, за най-голям ужас на директора. Авторитета на учителя се базирал на дистанцията между него и учениците. Ние, считахме точно обратното. За нас той, другарят Николай Петков беше с най-голям авторитет, именно поради липса на голяма дистанция между нас..

Моите приятели приеха с радост поканата. Даже Вили се зарадва, че ще бъдем голяма компания и ще се отърве от досадното ухажване на Теди.

Но най-доволна бях аз. Щях да бъда в близост до човека от когото се бях възхищавала, когото харесвах като човек и като мъж. Тогава съм била дете на 12-13 години, но и той тогава е бил на не повече от 26-27.  Сега едва беше надхвърлил 35-те.

 Ресторанта беше край Марица и по едно малко висящо мостче се стигаше до него. За нас беше запазена дълга маса за около 20-25 човека.  

Аперитиви, салати, разнообразни мезета, въобще богата маса с  весело настроение, вицове и смях до спукване. 

Танците започнаха и младият колега на Ник, веднага покани Вили. Тя не му отказа, което много ме очуди. Цял ден беше кисела и се мусеше и изведнъж в компанията на този млад мъж, настроението й не само се подобри, но стана приказлива и приятна. Забелязах, че му чуруликаше цялата вечер, почти на ухо и двамата се смееха като стари познати. Аз седях между Васко и Теди, а срещу мене седеше моят учител по история другаря Николай Петков, който днес беше ми наредил да го наричам Ники или Ник. Очаквах Ник да ме покани, но той беше зает  със съседката си. Покани ме Васко и аз станах, но погледа ми беше върху Ник. Забелязах, че и той ме наблюдаваше скришом. Когато танца свърши и седнах отново срещу него, почувствах как погледа му ме опипва. Косата, лицето, устата, той  ме гледаше с нескрит интерес. Но най-често очите му се спираха на очите ми и на гърдите ми.  Много хора са ми казвали, че имам красиви очи. Те са много големи за моето лице, но имат необикновен цвят. Зелени са като млада трева, почти котешки. Гърдите ми са другата ми гордост. Средно голями и много твърди, затова никога не нося сутиен. Острите им върхове  завършват с едри зърна, които настръхват и се втвърдяват още повече когато се въузбуждам. Това не ми се случва често, понеже, откровено казано,  още съм девствена.  Не че, никой не ме е пожелал, но не съм срещала човека, който да заслужава да му се отдам. Харесва ми да съм с мъж, да ме целува, да ме притиска към себе си, да чувствам възбудата му. Понякога се съгласявам и на орална любов. Да си призная харесва ми да ги целувам, да пия соковете  и ги обгръщам с палавия си език. Защо да крия, опитвала съм и други видове нестандартна любов и винаги съм изживявала радоста на удоволетрворението, на екстаза по време на оргазъма. Моите близки приятелки се чудят как мога да стигам до този момент при орална любов. Мога и ми е много приятно. Свършвала съм и докато галя мъжа и му помагам да мастурбира използвайки моята ръка. Бурен оргазъм съм получавала и когато  пениса на партньора ми се трие в бърните и клитора ми, без да ме пронизва.  Нали в края на краищата удоволствието е в оргазъма, какво значение има по какъв начин ще стигна до него. Важното е да ми е хубаво и приятно.

Вечерта беше към своя край. Малкото оркестърче засвири блус. Ник ми направи знак, че иска да танцува с мен. Най-после се беше решил.  Взе ме в обятията си и  ме поведе по дансинга. Танцувахме притиснати толкова близо един към друг, че чуствах дишането му и топлината на мъжките му атрибути. Беше възбуден и допира до него възбуди и мен. Притиснах се силно към него за да го усещам цялия на корема си. В един момент усетих, че стояхме на едно място и той леко триеше тялото с в моето. Вдигнах очи към него, но той не обърна внимание на погледа ми и продължи скритата игра. Не знам доколко тази игра беше скрита, защото имах чувството, че целият ресторант гледа нас.

-Измъкни се от твоите приятели, искам да продължим вечерта само двамата. – ми прошепна в ухото Ник, като същевременно го погали с езика си.

-Момчетата не са проблем, нямам никакви задължения към тях, но от Вили няма как да се измъкна. Ще се обиди. И аз искам да сме само двамата. Дай да изпратим приятелите ми до хотела, а след това ще отидем някъде  с теб и Вили. Вземи колегата си с нас. Вили му е навита доколкото виждам. – казах и вкарах бедрото си между неговите. Той  спусна ръката си на нивото на задните  ми части и още по-силно се притисна към мен. Имах чувството, че ще ме обладае тук пред всички и бях готова да му се отдам. Исках го толкова силно, че освободих ръката си от неговата, спуснах я надолу  и го хванах. Беше твърд като камък. Трябваха му само няколко леки движения и Ник затрепера и много осезаемо  почувствах импулсите на освобождаването  в ръката си. Наведе се и ме целуна по челото. Вдигнах глава за да му предложа устните си, но той ме хвана за ръка и ме отведе на мястото ми. Танцът беше свършил и оркестрантите започнаха да прибират инструментите си. Време беше да тръгваме.

Ник ни качи на “Пежото” и след като оставихме Васко и Теди в хотела, продължихме към квартирата на лелята. Но вместо да се приберем, потеглихме към  “Тримонциум”, където ни чакаше колегата на Ник.

Филип беше запазил маса в бара. Ник поръча кампари за мен, коняк за Вили, а те двамата си взеха по едно уиски. Танцувахме  и пихме до 3 часа сутринта. Ник ми намигна да тръгвам и се измъкнахме от бара, без да даваме обяснение. Но и никой не ни попита.  Явно и те искаха да останат  сами.

      Недалеч от хотел “Триминциум”, в една от преките, на улица “Иван Вазов”, Ники имаше стая в апартамента на един възрастен мъж, който даваше квартири под наем по време на панаира. Дядото отдавна спеше, а други квартиранти в момента нямаше и ние спокойно отидохме в банята, изкъпахме се под душа. Ник държеше лично да ме измие. Насапуниса гърдите ми, дълго ги търка с пяната, като основно си играеше с зърната, които бяха настръхнали и втвърдили от възбуда.  Взе в ръката си малко шампуан и го втри в пубиса. А образувалата се пяна  пренесе между бедрата ми. Топлата вода измиваше пяната, обливаше интимните ми части и чувствах особено блаженство от допира на ръката му. Ник също беше силно възбуден и докато устните ни се сливаха под водните струи, посегнах към шампоана, сипах в ръката си малко и започнах да  го мия. Моите движение се синхронизираха с неговите и съвсем скоро Ник изригна за втори път тази вечер.  Възбудата ни беше прекалено силна за да продължим тази игра. Ник метна една огромна хавлия на раменете ми и ме отнесе на ръце към стаята. Нямаше търпение да ме обладае, а аз се притеснявах, защото не знаех как ще реагира когато му кажа, че съм девствена. Когато легна до мен и понечи да влезе между бедрата ми, го спрях и тихо казах:

-Ник само това не. 

Той разбра, повдигна ме и ме постави на устните си. Езика му ме галеше, проникваше между  бърните подпухнали от възбуда, всмукваше ги в устата си, и когато почувствах  изригването си, се обърнах и наведох над огромната му мъжественост за да се слеят в едно  нашите сподавени викове. Свършихме заедно, но продължихме сексуалната игра, сякаш  я бяхме започнали преди минута. Ръцете му не се откъсваха от двете полукъба на твърото ми задниче, както моите не желаеха да се отделят от това, което силно исках да почувствам дълбоко в себе си. В този момент си обещах,  че Ник ще бъде мъжът  на когото ще се отдам.  И по-късно удържах на думата си. 

       Но този момент беше още твърде далеч.  Ники ме придърпа към себе си, надвеси се над гърдите ми и започна бавно и систематично да ги целува и гали с устните и езика си. Не оставяше и милиметър непогалено и нецелувано место. Възбудата ми беше толкова силна, че на няколко пъти бях готова да му се отдам, ако ме пожелае. Но Ник  не посегна втори път. Беше разбрал, че и това ще стане когато бъда готова.

Вече няколко пъти се озовавахме в поза 69, и няколко пъти изригванията ни се сливаха.  Аз изпитвах огромно удоволствие при всяко негово достигане до върха на удоволствието, защото и той ме караше да  чувствам безкрайно удоволетворение от взаимните милувки.  Както вече се изповядах, много ми е приятно да целувам мъжете, да засмуквам възбудената им мъжественост, да изпивам до дъно изригванията им, да галя тестисите. Това ме възбужда и цялото ми тяло изтръпва. Имам чувството, че милиони мравки лазят по кожата ми, препускат по интимните ми части и нахлуват в дъното на моята непокътната женственост. Устните на Ник ми действаха като силен афродизиак и аз стигах до кулминация едно след друго и винаги придружавах тези изригвания с сподавен вик. Ник ме караше да викам по-силно, да не слагам сурдинка на гласа си. Това го възбуждаше  силно и  до сутринта  не забелязах спадане на сексуалната му мощ. Бях ненаситна на ласки, непрекъснато го молех да гали интимните ми части с  неуморимия си език, да смуче гърдите ми или да  го сложи между двете възвишения и да свършва там. Устата  и устните ми му се отблагодаряваха щедро, а ръцете ми  нито за миг не спираха да го притискат, да го галят и движат в бърз ритъм, а в момента на освобождаването не позволявах  нито капка от този божествен елексир да се загуби. Макар, че познавах не малко мъже, до сега никога не бях изпадала в такъв сексуален екстаз. На 15 години бях започнала отношенията си с  момчета от махалата с по 3-4 години по-голями от мен. Имах опит с тях, но удоволствието което чувствах с Ник беше нещо ново, нещо неизпитвано до сега. 

Трябва да си призная, че да провокирам мъжете, да ги дразня и възбуждам е в кръвта ми. Първите ми спомени са на 12 годишна възраст. Баща ми имаше един далечен роднина, който често идваше у нас и играеха табла. Понякога сядах в скута на  чичо Андрей, за да гледам как играят табла. Един ден почувствах под мен нещо твърдо и топло. Не смеех да мърдам и нещото растеше и все повече ме  топлеше отдолу. Ставаше ми приятно и аз леко се притисках към него за да го чувствам по-силно.  Той едва забележимо се движеше, давайки вид, че ме намества на коленете си, за да не падна. Явно това го разсейваше и непрекъснато губеше играта, за най-голяма радост на баща ми.  По едно време почувствах как онова твърдото нещо трепи на талази, сякаш някаква малка мишка бягаше под мен. Притиснах се още по-силно към него и той леко изохка, проклинайки лошия зар като прикритие.

Първите няколко пъти той ме викаше да гледам играта и да се уча и аз отивах с удоволствие. След това щом седнеха около таблата сама отивах и се намествах на колената му и веднага силно се притисках  към онова нещо, което не закъсняваше да се втвърди и порасне. Чичо Андрей беше първият мъж, който ми го показа и ме накара да го целувам. Но за това ще ви разкажа друг път.