1 sept 2017, 23:29

Апокалипсис

  Prosa » Otros
1.3K 0 0

Времето беше спряло. Стрелките на часовниците бяха замръзнали и се взираха в една точка някъде в небитието. Хората се настройваха физически и психически за предстоящия апокалипсис. Някои пиеха до забрава, а след това псуваха правителството и господ за несгодите си. Други строяха железобетонни укрития с надеждата да оцелеят когато настъпи часът. Трети не се впечатляваха от потока информация, който ги заливаше и продължаваха да вършат обичайните си неща. А имаше и такива, обхванати от тиха лудост, които се присмиваха на всяка новина, била тя добра или лоша , но тайно с настървение ровеха в съзнанието си да намерят някаква информация за предстоящото.

Когато настъпи часът всъщност нищо не се случи. Слънцето си грееше, тревата си беше зелена. Имаше само една малка подробност. Някой си беше направил труда да изчисли съотношението на ражданията и самоубийствата за деня. Отчетоха само един процент разлика в полза на раждаемостта.

Обявиха нова дата за апокалипсис.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...