1.09.2017 г., 23:29

Апокалипсис

1.3K 0 0

Времето беше спряло. Стрелките на часовниците бяха замръзнали и се взираха в една точка някъде в небитието. Хората се настройваха физически и психически за предстоящия апокалипсис. Някои пиеха до забрава, а след това псуваха правителството и господ за несгодите си. Други строяха железобетонни укрития с надеждата да оцелеят когато настъпи часът. Трети не се впечатляваха от потока информация, който ги заливаше и продължаваха да вършат обичайните си неща. А имаше и такива, обхванати от тиха лудост, които се присмиваха на всяка новина, била тя добра или лоша , но тайно с настървение ровеха в съзнанието си да намерят някаква информация за предстоящото.

Когато настъпи часът всъщност нищо не се случи. Слънцето си грееше, тревата си беше зелена. Имаше само една малка подробност. Някой си беше направил труда да изчисли съотношението на ражданията и самоубийствата за деня. Отчетоха само един процент разлика в полза на раждаемостта.

Обявиха нова дата за апокалипсис.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...