Аре стига, бе! - 15

  Еми, да... пристигнахме във Варна. Градът на морето, мечтите и въздишките. „Обожавам морската вода. Мога с часове да си играя с вълните, да галя с ръка водната повърхност, да се гмуркам... и естествено, като излезна от водата и с прилепнал мокър бански, капчиците солена вода да блестят огрени от слънчевите лъчи по раменете, корема и бедрата ми. Аз, да разтърся мокри коси и с пръстите на двете си ръце да ги пригладя назад. И всички красиви мъже да ме фиксират с поглед...“

  Така, де! Един път съм млада, защо да не ме заглеждат? То, по-лошо е да не те заглеждат.

  – Дианче, маме... – разтърсих леко раменете на спящата ми дъщеря. – Пристигнахме.

  – Супер... – казва тя и се протяга с две ръце. – Човече... аз проспах целия път.

  – Нищо – отвръщам. – Днеска на плажа ще си наваксаш.

  Куфари, дамски чанти и найлонови пликчета бяха набързо приготвени. Слезнахме от вагона и се отправихме към изхода на гарата.

  Поемам си дълбоко въздух... не е като софийския... прашен и гаден. Някак си мек ми се стори и с дъх на солена морска вода. Направо... сладичък.

­­   – ... Глаа... глаа... глаа... ­– чувам.

  Поглеждам към небето и виждам летящи гларуси.

  „Аре стига, бе! Липсвахте ми. Не съм била на нашето море цели дванадесет години. Дали, модата да ходим в Турция и Гърция и къде ли не... но, не и на нашето прекрасно Черноморие не отмина?“

  – Маме, – запитва ме Диана – с какво ще отидем до Златни пясъци?

  – С такси... – оглеждам се аз и съзирам наредени в редица коли.

  Приближихме се до първото паркирано.

  Отварям задната дясна врата и поглеждам към шофьора. Той, като ме видя, веднага излезна от колата, разтегна уста в широка усмивка и попита:

  – Госпожо, накъде сте?

  – До Златни пясъци – отвръщам. – Бихте ли ни помогнали с багажа?

  – Дааааа... – проточи глас той и отвори багажника на колата.

  Чанти, пликчета, куфари – всичко се намести вътре. Седнахме на задната седалка, шофьорът запали двигателя и потеглихме по улиците на Варна.

  Наистина е прекрасна морската ни столица. Видяхме чисти улици, стари къщи и естествено минахме покрай Морската градина. След като я отминахме след един завой на пътя се откри прекрасна гледка към морския залив.

  – Еха... – възкликва Дианчето и сочи с пръст. – Маме, виж този кораб колко е голям.

  – Това е средиземноморски круйзен кораб – намесва се шофьорът. – Към двеста метра е дълъг и има девет палуби.

  – Там, туристи ли има?

  – Разбира се. Всички те оставят парите си в града ни... за сувенири и услуги.

  „Моренцеее... идвам. Млада, дива и готова за романтика съм. Първо, няколко дни ще се попека на плажа, за да хвана тен и после ще изненадам чернокоско. Ах, какво съм му приготвила...“

  – Госпожо, – поглежда ме в огледалото за задно виждане водачът. – Вие, каква зодия сте?

  Диана си слага слушалките на ушите, пуска си музика от смартфона и се отнася във виртуалната реалност.

  – Везни – решавам да отговоря.

  – Знаете ли, че мъжете риби и жените близнаци изневеряват най-много – опитва да завърже разговор той.

  О, Боже!

  – Моят бивш мъж е е риби... – изпускам се аз.

  – Ако партньорът ви е риби, добре е да го държите под око, защото ново изследване, обхванало комплекса на Златните показа, че мъжете риби работещи там изневеряват най-често. Изследването обхванало и представителките на нежния пол работещи там за да установи кои са най-склонни на изневери. Жените близнаци са били най-неверни, като повечето от тях имали и извънбрачни връзки.

  – Да, де... ама защо мъжете риби оглавяват класацията?

  – Защото те са господарите на въображението и фантазията. Те се измъчват, когато сексуалното им любопитство остава незадоволено.

  „Този шофьор... не, никакъв шофьор не е! Истински астролог и сексолог е. Как умело подхвана любимата ми тема за зодийте. Връзката между зодиакалните знаци и склонността към изневери е интересна и предвид данните, трудно мога да не се съглася, че рождената дата на мъжа има отношение с предразположението към изневяра. Трябва да науча и Дианчето да подбира мъж като слуша сърцето си, а не да гледа колко пари има или колко той е настойчив в ухажването и дали са му напомпани мускулите. Един богат мъж без чувства и любов към мен не би ме уважавал като равна, та да не хойка и да не ме смени някога. Гонещият кавалер не е нищо друго освен актьор, който играе игри за да сваля. Напомпаният нарцис е човек, който мисли само за себе си и за външния си вид.“

  – Ако мъжът е скорпион жените няма от какво да се притесняват – продължава да досажда шофьорът.

  – Жените везни пък са най-верните представителки на нежния пол – отговарям му аз. – Везните са господарите на отдадеността и партньорството.

  – Дааа... сигурно е така – съгласява се той. – Колкото до скорпионите, те се влюбват страстно и рядко кръшкат във връзки с ниска интензивност, така че ако очите им започнат да шарят, обикновено прекратяват връзката.

  – Откъде знаете всичко това? – любопитствам аз.

  – Вече... двадесет години карам такси и с много жени съм разговорял... – подхилква се той. – Имате ли сестра?

  – Не.

  – Ето, сестра ми... къде блееше като се омъжваше. Взе си такова аверче, който пиеше, посягаше й понякога, чукаше други мацки... държеше се неуважително с нея... обаче тя какво си мислеше, че той ще се оправи? Един мъж, както и една жена, не се оправят! Ако жената е била шавлива, тя си остава с шавлив манталитет, ако мъжът е пийвал и ви е посягал инцидентно преди брака, след това ще ви вгорчи живота напълно. Но, тя седеше мазохистично, страдаше и се жалваше.

  „Ей, не млъкна тоя... Но ме накара да се замисля. Дали, понякога не се налага да жертваме едно за да придобием друго?“

  Колата наближи комплекса, мина покрай поликлиниката и през пропусквателния пункт на ченгетата влезна в Златни пясъци. Наближихме хотел Мелия.

  Таксито завърта и спира пред входа му. Дъщеря ми най-накрая маха слушалките от ушите си. Слизам и съзирам едно пиколо да се приближава към колата.

  – Добре дошли! – казва той. Започна да изважда куфарите ни от отворения вече от шофьора багажник.

  – Колко дължа за превоза? – питам аз и бъркам в дамската си чанта. Вадя портмонето.

  – От гарата до тука... педесет и три лева – отговори той.

  Пиколото, като чу сумата сбръчка вежди и загледа шофьора злобно.

  О, Боже!

  Разбрах веднага.

  „Аре стига, бе! Каръците пак ли започнаха. Качихме се на такси копърка...“

***