Прибирам се.
В градината, Ириней клекнал на една пейка.
Така се е заблеял, че не ме видя.
Подритнах го по протегнатия крак и викам:
-Здрасти, Ириней! Къде си се заблеял?
Сепна се! Подскочи!
-О, здравей! Здравей! Добре, че те виждам. Щях да ти се обаждам.
-За какво съм ти притрябвал?
-Да те питам и да те подсетя нещо.
-А казвай - викам му аз и присядам до него. -Ама си прибери копитото да не спънеш някого.
-Да, да! Прав си! Гледам те тия дни по телевизията. Сети ли се да си вземеш касетата?
-Каква касета? ...