Аромат на Колитас (Чикагски историйки)
Обичам да пътувам по южната част на Америка. Да вземеш курс от Далас (Тексас) до Сан Бернандино (Калифорния) посред зима, си е една сбъдната мечта. Когато в Чикаго веят снежни бури, да се пуснеш по двайста магистрала и после на десетката. Слънцето пече, пътят се изпънал направо, като тетива на индиански лък и климатикът на макс. Пълно удоволствие.
Преди шестдесет и пет милиона години, един метеорит да вземе да се бухне в Земята, точно в океана пред Мексико. И образувал Мексиканския Залив. Така е набрал континента нагоре, че сега когато пътувам по магистралата, сякаш пълзя по морското дъно. Където има хълмче, режат една просека и пътят минава през нея.
И ние гледаме срезовете, утаечните слоеве нашарили просеката от преди милиони години и цъкаме с език, като часовници. Махни другото, ами динозаврите измрели тогава от този сблъсък. И сега, когато запецнен без товар в някой терминал за ден- два, обикаляме музеите из Аризона, за да им гледаме кокалаците и ръбатите черепи.
Аризона! Божествена земя! Пясък, голи чукари, кактуси, скорпиони и гърмящи змии. Само едни малки зелени храсти с жълти цветчета. Но как ухаят! Боже!
А нощта? Нощта в Аризона е вълшебна. Колкото песъчинки по земята, толкова звезди на небето. Гледаш нагоре и сякаш летиш в космоса. Чувстваш се като Юри Гагарин .
- Марко, подай ми онзи буркан с кисели краставички. Да хапна едно-две краставичета - обажда се Рубинче, моят колега - шофьор.
Аз и моят приятел Рубин караме камион в една голяма американска компания от Чикаго и разкарваме товари из цяла Америка. Рубин е македонец. Сега е на смяна, кара камиона, а аз седя на седалката до него и чакам да му свърши времето, за да се сменим.
- Рубинче, с тия кисели краставички, да не зацапаме свещите на дизела?
- Кой, аз ли, бе? Аз съм македонец. Ние македонците имаме здрави стомаси. Не сме като вас бугарите – кекави.
- Да, бе. И вие сте като нас. Един народ сме.Един език говорим. Братя сме.
- Какви братя бе, Марко. Вие бугарите сте татари. Ние сме македонци. Божи народ. Знаеш ли колко пъти сме споменати в Библията ?
- Колко?
- Как колко? Много!
Рубин бърка в буркана , изважда две кисели краставички и ги хрупа лакомо. После се бърши в предварително подготвена салфетка.
- Какви ги говориш бе, македонче. Дядо ти да не е бил в конницата на Александър Велики, та ми се правиш на македонец.
- А бе, Марко ! До Москва всички са македонци, ама не знаят.
- Стига, бе? И татарите от Украйна ли са македонци?
- Добре, де. Ти нали си от Пловдив?
- От Пловдив съм.
- Знаеш ли как се е казвал Пловдив?
- Пловдив има много имена. За Филипополис ли говориш? Филип Македонски е създал града.
- Видя ли?
- Какво да видя? Говориш ми за неща, случили се преди две хиляди и триста години. Знаеш ли колко много народи са минали от тогава? На балканите сме една шарена черга от етноси. Само вие македонците, дърпате чергата към себе си. Историята ни е обща. Всички сме един народ.
Македончето бърка в буркана и лакомо награбва още две от краставичките.
- Добре, де. Защо Самуил е построил столицата си в Охрид ? Това ми кажи!
- Защото там е било най-безопасно. Византия са владеели цяла Тракия. Руснаците ударили от север.
- Да,бе ! Вие българите за всичко имате отговори. Знаеш ли, че твоето име също е македонско.
- Знам. Кръстен съм на магарето на Александър Македонски – Марко.
- Кръстен си на Марко Кралев. Чувал ли си за Крали Марко. От Прилеп. Велик македонец.
- Чак пък велик?
- Велик е! Песни има писани за него. Бил се е с турците.
- Да, бе!
- Какво да?
- Не се е бил с турците а заедно с турците.
- Как така?
-Така. Бил е турски васал. Загинал е в битката при Ровине. Бил се е заедно с турците. Срещу влашкия войвода Мирчо Стария. И власите са го убили..
- Лъжеш !
- Чети си историята. Не ми казвай, че лъжа.
Рубин замълча и се намръщи. Стана ми криво. Защо трябваше да му казвам истината? Почувствах се, като че ли съм казал на малко дете, че няма Дядо Коледа.
- Много знаеш! Братя сме били - подхвана отново македончето. Дай буркана.
- Празен е. Изяде краставичките.
- Дай го. Ке пийна киселата вóда.
Докато се обърна и Рубин изпи водата от киселите краставички. Оригна се доволно. Не бе останал и спомен от препирнята, преди малко. Наше момче. Бързо му минава.
Стигнахме до голяма бензиностанция и паркинг за камиони. В бензиностанцията имаше ресторант, магазини, душ кабини и перални, за тези, които са постоянно на път. Попълнихме документите, взех си кафе и се приготвих за път. Рубин отиде в спалното помещение в камиона да почива.
Завъртях ключа. Дизеловият двигател забоботи равномерно. Потеглих бавно и се приготвих да се насладя на пътуването. Бях си купил диск на Игълс с избрани песни.
Пуснах си „ Хотел Калифорния“. Започна прочувствената песен :
На тъмна магистрала в пустинята.
Хладен вятър в косите ми.
Топлъл аромат на Колитас,
се издига нагоре във въздуха.
Сигурен съм, че аромата идва от малките, жълти цветчета на храстите около пътя. Може би тях наричат Колитас.
Около мен хукнаха голи планини. Аризона е бедна на растителност, но климата е сух, топъл и много приятен. Ако всичко върви по план, довечера ще сме в Сан Бернандино. Ако всичко върви по план...
- Марко, далече ли сме от някой паркинг, бензиностанция? - Рубин подава глава от спалното на камиона.
- Далече сме. Току що тръгнахме.
- Ей-й-й, карай, карай ! - македончето се върна в спалното.
Усетих, че нещата не вървят на добре. На зор е. Приготвих се да се върна обратно в бензиностанцията. И тъкмо завивах към магистралата за обратно, когато македончето изхвърча като тапа от спалното.
- Свръти, да се вратиме. Майко мила, как ме напъна.
- Спокойно. След пет минути сме на паркинга. Вече карам обратно.
- Браво, Марко !
Рубин се държеше за корема и беше кръстосал крака.
- Казах ти, че тия краставички ще те прекарат, но кой да слуша? И половин буркан солена вода с оцет изпи. Бил си македонец. Имал си здрав стомах. Ха сега, Александър Македонски да ти пере гащите, ако се изпуснеш – отговорих смеейки се.
Но явно работата не беше до смях.
Македончето стискаше зъби. Пот изби по челото му. Съжалих го. Погледнах пода. Някой умник беше решил, че камионът трябва да прилича на хол и беше застлал пода с мокет.
Като гледах Рубин, как се превива и като гледах мокета, косата ми настръхваше.
- Рубинче, защо не обуеш едни дълги панталони. И да кръцнеш по едни свински опашчици на крачолите. За всеки случай. Не, че те карам, само да те подсетя. Опашките са в джоба на седалката.
- Не можам да мръдам, Марко. Мръднем ли, ке олабим – изплака македончето.
- Не! Не мърдай! Стискай, македонче. И никакво отпускане. Почти стигнахме.
Леле, ако оплиска кълките, не зная какво да правим. Къде ще търся фирма да пере камиона? В този сух щат, водата е по-скъпа от бензина. Започнах да се плаша.
- По-бързо, Марко! Молим те ! Майко, Македонио, ке олабим !
Давам газ. Един стар Форд с двама старци пъпли с пет мили под допустимата скорост. Гледам ги, как си приказват спокойно. Пълзят като костенурка в пустиня. Клатят ченетата, а на мен душата ще ми се пукне. Леле, не можем го изпере този мокет. Акъла ще ни се вземе.
- Марко, дай газ ! - скимти македончето.
Изпреварвам Форда. Имам чувството, че летя по пътя. Ако ни барне полиция, такава глоба ще ми натресе, че свят ще ми се завие. И книжката ми ще вземат. Боже, няма ли да стигнем вече ?
Македончето вече е ударило коленете на пода, прегърнало е седалката и диша тежко.
- Дръж, Рубинче. Стискай, брате.Ти си македонец. Ти си сокол. Дръж !
- Майко моя, ке умрам ! – виеше македончето.
- Стискай, стискай, няма да умреш. Още малко.
Остава половин миля до бензиностанцията. Сякаш летя.
Рубин е забил лице в седалката и не смее да мръдне.
- Дръж се, няма да ми се предаваш точно накрая! Македонец не се предава. Ти си Юнак ! Стискай ! Дръж фронта.
- Стискам, брате ! Иас сум македонец. Ке умрам, ама ке се удръжам.
Ти само ...по-бързо.
Завивам към паркинга. Камионът се заклаща. Намалявам скоростта.
- Стигнахме ли ? - скача македончето.
- Не.
- Спирай, да скокам от камионот.
- Чакай бе, не сме стигнали!
Влизам в паркинга и в момента в който дърпам въздушната спирачка, Рубин отваря вратата и се изстрелва, като парашутист. С шанс да се пребие, пада на крака и хуква към тоалетната, като спринтьор. Хората го гледат и се озъртат уплашено. Когато видят някой да тича в тълпата, първото нещо, което идва в ума на американците е, че е терорист.
Всичко се случи толкова бързо, че стоя и не мога да го осмисля. Уж потеглих спокойно, а всичко се завъртя като вихър. Добре, че не се претрепахме с тази скорост. Късмет изкарахме, че и полиция нямаше. И македончето удържа. Герой.
Отивам да видя, какво е станало с него. Минавам през пералното помещение и влизам в тоалетната.
- Македонче, тук ли си ?
- Тук съм.
- Ще перем ли ?
- Ке перем, Марко. Яко ке перем.
- Има свободни перални. Отивам да ти донеса дрехи, за да се преобуеш.
След три часа, прани и къпани се качваме на камиона.
- Потегляме ли, македонче ?
- Потегляме, брате.
Помислих си : „ Кое е нещото, което може да направи братя, българи и македонци“ ?
Отговора идва от само себе си. Бурканче кисели краставички.
Потеглих и си пуснах отново „Хотел Калифорния“. Сетих се за аромата на малките жълти цветчета, които може би наричат „Колитас“.
© Марко Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Миночка ! -
Увлекателно разказваш. Харесах!
-
Благодаря Ви приятели !
Силви, аромата на жълтите цветчета е близък до аромат на окапали листа от топола в ранна есен. Не е сладникав, като на другите цветя. Радвам се, че те усмихнах.
Светличко, защо ти е хапче за смях? Каня те на моята страница, за да се посмееш на останалите написани смехории.
Радвам се, ако съм успял да повиша настроението ти, Деница.
Танджи, самоиронията е моето тайно оръжие за смях. Между нас да си остане и не го издавай на конкуренцията.
Скитница, аромата си беше само на колитас и прах за пране. Кълна се е в Александър Македонското си име.
-
Марко, страхотен е! Такъв готин хумор, добре дозиран, всичко си визуализирах и озвучих. Развесели ме от сърце. Благодаря.
А иначе и на мен ми беше интересно този Колитас в текста на песента как мирише. Да не говорим, че текстът като цяло е велик, естествено и песента. Поздравления! -
Ех, да можеше да патентоваш и лечебно хапче смях! ☺
-
Човече, умрях от смях!
-
Много забавен разказ! Магарето на Александър Македонски хахаха. Това е голям бисер
-
Аромата само на Колитас ли беше? И това с магарето много ми хареса!
Усмихна ме, Марко Забавно и ти умееш да го предадеш точно така! -
Благодаря, Ирина!
Опитвам се да ви развеселя в това тежко и досадно Ковид време. -
Много те бива, Марко! Майсторство си е твоето👍
-
Благодаря, Димитър !
Благодаря, Роси !
Радвам се, че ви усмихнах. с поредния разказ
от хумористичната сага " Чикагски историйки ". -
- Защо на македонското знаме е изобразено слънцето?
- Защото само то е по-древно от Македония.
Забавно и с чувство за хумор! Поздравления за хубавия разказ! -
прочетох с огромно удоволствие.
-
Благодаря,Ина ! С Рубинче работихме три месеца, но имам спомени, сякаш бяха три години. Много весело беше.
-
Ха-ха... "Кръстен съм на магарето на Александър Македонски – Марко.".. Сигурно имаш и други забавни истории. Хуморът ти е приятен и премерено остър!
-
Благодаря, Димитър !
-
Браво Марко! Блестящо разказано!
-
Радвам се, че те усмихнах, Дари !
Валентин, както писах, в България сме една шарена черга от българи, гърци, турци, евреи, арменци, власи, македонци, сърби ...и т.н. Ние сме америката на балканите. И всички носим името българи.
Защото сме родени в България.
Не, че пра дядо ми е бил в конницата на Аспарух. -
Много се смях на диалозите. Пък и си е вярно, зорът побратимява.
Зор е турска дума. Има име Зор-ан, Зор-ба, а ние - Ганьо ха ха Личи си на кои им е било най-зор -
Благодаря, Костадин !
От много време не правя курсове. -
Шо е маке се е лай.....опс юнак,ухили ма Марко.Поздрав и безаварийни курсове.
-
Има една дума "грулка", която като малка научих от карловско: преди сливата да стане джанка и да образува костилка, вътре има едно меко бяло балонче. И от една позната научих преди време, че тази думи я има в македонския. Много се учуди от къде я знам, що не е от македонско. А от центъра на Бг.
За това ми беше още по-забавно, докато четях. -
Надявам се, че те усмихнах, Пепи ?
Благодаря!
-
У стисканьето сите сме братя.
Много много ми харесаха "краставичетата"
Поздравления! -
Знаеш ли коя е разликата между бесарабските българи и македонците? Едните, на руски ти обясняват, че са българи, другите - на български, че не са.
-
Благодаря, di_t (T.) !
Надежда, разбира се, че трябва да се смееш.
Благодаря, Даниела ! Радвам се, че те усмихнах.
Благодаря, Ивита ! Всички сме нито българи, нито македонци. Балканци сме.
-
Значи накрая се получи един изпран македонец!😂...Чист българин!
Много ми хареса тънкият ти хумор, Марко. Майстор си!👏 -
Хе, хе. Посмях се от сърце. Страшен майстор-разказвач си Марко. Благодаря.
-
Ох, Марко, като си представих как Александър Македонски пере гащите на Рубин.... А за другото, не ми се говори. Гледам ги, слушам ги - да се смееш ли, да плачеш ли?
-
Интересна историйка
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
