Обичам да пътувам по южната част на Америка. Да вземеш курс от Далас (Тексас) до Сан Бернандино (Калифорния) посред зима, си е една сбъдната мечта. Когато в Чикаго веят снежни бури, да се пуснеш по двайста магистрала и после на десетката. Слънцето пече, пътят се изпънал направо, като тетива на индиански лък и климатикът на макс. Пълно удоволствие.
Преди шестдесет и пет милиона години, един метеорит да вземе да се бухне в Земята, точно в океана пред Мексико. И образувал Мексиканския Залив. Така е набрал континента нагоре, че сега когато пътувам по магистралата, сякаш пълзя по морското дъно. Където има хълмче, режат една просека и пътят минава през нея.
И ние гледаме срезовете, утаечните слоеве нашарили просеката от преди милиони години и цъкаме с език, като часовници. Махни другото, ами динозаврите измрели тогава от този сблъсък. И сега, когато запецнен без товар в някой терминал за ден- два, обикаляме музеите из Аризона, за да им гледаме кокалаците и ръбатите черепи.
Аризона! Божествен ...