Арт
Obra no adecuada para menores de 18 años
Обичах да рисувам коне и голи женски тела. Правех го като дете, после и в армията. Студентските ми години не бяха продуктивни, като изключим рисунките с цветни химикали по телата на колежките ми, които не смееха да се татуират, но вършеха с мен къде по-смели неща ... Страстта ми се върна, когато започнах работа в едно китно селце, където и заживях. В долината имаше много коне, за сметка на жените под пенсионна възраст. Започнах да ги рисувам на живо. Така през годините се събра една не малка колекция от творби ... Един ден гледайки картонената папка осъзнах, че в нея се крие само самота ... Реших да я превърна в изкуство, тоест да я споделя. Дадох я на селския пастир, на когото редовно купувах порно списания от града. Циганинът се зарадва много ... Зарадвах се и аз, защото ме попита, дали му разрешавам да подарява от картините с конете. Казах му, че може да подарява и от тези с голите жените, а той ме погледна като човек, който не възнамерява да прави това и отрони само едно “Ба ...”, след което хукна ухилен със самотата ми под мишница ... От тогава не рисувам, но съм със самочувствие на творец, защото имам реална представа за количествата сперма, които съм източил с творбите си, за разлика от гениите, на които им се налага да обясняват с думи своето изкуство ...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивелин Върбанов Todos los derechos reservados
