Арт
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Обичах да рисувам коне и голи женски тела. Правех го като дете, после и в армията. Студентските ми години не бяха продуктивни, като изключим рисунките с цветни химикали по телата на колежките ми, които не смееха да се татуират, но вършеха с мен къде по-смели неща ... Страстта ми се върна, когато започнах работа в едно китно селце, където и заживях. В долината имаше много коне, за сметка на жените под пенсионна възраст. Започнах да ги рисувам на живо. Така през годините се събра една не малка колекция от творби ... Един ден гледайки картонената папка осъзнах, че в нея се крие само самота ... Реших да я превърна в изкуство, тоест да я споделя. Дадох я на селския пастир, на когото редовно купувах порно списания от града. Циганинът се зарадва много ... Зарадвах се и аз, защото ме попита, дали му разрешавам да подарява от картините с конете. Казах му, че може да подарява и от тези с голите жените, а той ме погледна като човек, който не възнамерява да прави това и отрони само едно “Ба ...”, след което хукна ухилен със самотата ми под мишница ... От тогава не рисувам, но съм със самочувствие на творец, защото имам реална представа за количествата сперма, които съм източил с творбите си, за разлика от гениите, на които им се налага да обясняват с думи своето изкуство ...
© Ивелин Върбанов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Радвам се, че тази философия ме запозна с Божур Карамфилов!))) Благодаря ти ...
-
Хах, добра житейска философия
Хареса ми гледната ти точка в разказа.
Всъщност, понякога хората покрай нас, без да искат, могат да ни променят мирогледа. -
Снимката която обещах: https://mapio.net/pic/p-40762146/
Оказа се, че интернет не никак паметлив! От толкова много снимки в пространството ... намерих само една, което е жалко. Още по жалко е, че за десетина години там, не направих нито една снимка, приемайки всичко около себе си като константна даденост ... -
Да дадеш нов живот на нещо, което си правил с години и си пазил за себе си, си е ново начало ... Приемам решението Ви със смирение и си правя своите изводи ... Здраве желая! )))
-
Нищо общо с темата на предизвикателството. Дисквалифицирам го
-
Вече започвах да си мисля, че съм объркал вратата и съм попаднал в учителската стая ... :D Благодаря ви, че ми помогнахте да се ориентирам, момичета ... Като казах момичета, се сетих как сияеха бабите в онова село, когато ги посещавах в читалището и отдалеч им подвиквах: - Здравейте, гимназистки(или момичета)!
Търсих снимка на циганина Бай Ради, лека да му е пръстта, но не намирам, евентуално в следващ коментар ...
Написах нещо и за учителите, но се оказа, че е малко по-голямо ... Ще го пусна след полунощ.
Държа да отбележа, че съм тук, за да споделям и се забавлявам, а не за да изям на някой хляба, или пък да сритам в топките нечие его, не че не мога. Идвам с мир!
И между другото, обичам да цитирам Баба и Дядо в някои моменти ...
Ето една мъдрост, която Баба, ми поднесе с дряновица, гонейки ме по-двора: Държиш ли се като свиня, ще те хранят с помия... Не си бях премерил думите, докато чаках пред селската фурна за хляб, а старците се бъзикаха -
"Хукна със самотата ми под мишница" е ценно
Успя ли да я отнесе?
-
Харесва ми как разказваш. Прочетох с удоволствие, можеше още малко да се развихриш, ако целта е била убедително: "ново начало," но пък без тема е спонтанно и интересно.
-
Успех!
-
"но съм със самочувствие на творец, защото имам реална представа за количествата сперма, които съм източил с творбите си," 😅!
Поздравления! -
На мен ми хареса
-
Благодаря за приветствието, Мариана!
Не разработвам идеи. Споделям се ... За мен е достатъчно, че съм ви накарал да мислите ... и искате ... )))
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Аз благодаря!