3.03.2020 г., 7:46

Арт

1.9K 3 13

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

1 мин за четене

Обичах да рисувам коне и голи женски тела. Правех го като дете, после и в армията. Студентските ми години не бяха продуктивни, като изключим рисунките с цветни химикали по телата на колежките ми, които не смееха да се татуират, но вършеха с мен къде по-смели неща ... Страстта ми се върна, когато започнах работа в едно китно селце, където и заживях. В долината имаше много коне, за сметка на жените под пенсионна възраст. Започнах да ги рисувам на живо. Така през годините се събра една не малка колекция от творби ... Един ден гледайки картонената папка осъзнах, че в нея се крие само самота ... Реших да я превърна в изкуство, тоест да я споделя. Дадох я на селския пастир, на когото редовно купувах порно списания от града. Циганинът се зарадва много ... Зарадвах се и аз, защото ме попита, дали му разрешавам да подарява от картините с конете. Казах му, че може да подарява и от тези с голите жените, а той ме погледна като човек, който не възнамерява да прави това и отрони само едно “Ба ...”, след което хукна ухилен със самотата ми под мишница ... От тогава не рисувам, но съм със самочувствие на творец, защото имам реална представа за количествата сперма, които съм източил с творбите си, за разлика от гениите, на които им се налага да обясняват с думи своето изкуство ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелин Върбанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човек никога не знае накъде ще го отвее вятъра, понякога просто се носи
    Аз благодаря!
  • Радвам се, че тази философия ме запозна с Божур Карамфилов!))) Благодаря ти ...
  • Хах, добра житейска философия Хареса ми гледната ти точка в разказа.
    Всъщност, понякога хората покрай нас, без да искат, могат да ни променят мирогледа.
  • Снимката която обещах: https://mapio.net/pic/p-40762146/
    Оказа се, че интернет не никак паметлив! От толкова много снимки в пространството ... намерих само една, което е жалко. Още по жалко е, че за десетина години там, не направих нито една снимка, приемайки всичко около себе си като константна даденост ...
  • Да дадеш нов живот на нещо, което си правил с години и си пазил за себе си, си е ново начало ... Приемам решението Ви със смирение и си правя своите изводи ... Здраве желая! )))

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...