Аутсайд
Чарът на нощта,
достъпен за малцина –
будните отвън.
Като мед от катурнат бакър потича залезът по хълма. Как са порозовели от свян цветята в градините! Небето, с розово лице, измито от току-що летналия дъжд, бавно потъмнява и пали първите вечерни звезди. От тревите се издига топла пара и разнася наоколо зелено, тръпчиво ухание. Една закъсняла пчела жужи златисто и се лута между пръснатите по гърба на хълма ситни цветчета, затварящи вече чашки с дъхави плодоносни недра и кимащи уморено – утре, утре... Тихо и почти незабележимо сънят омиротворява дневния свят и събужда за живот нощните твари. В тревата като пръснати звездни мъниста блещукат светулки. От близката гора се чува гласът на кукумявка. Там някъде, сред тъмните очертания на дърветата, нощен хищник тръгва на лов. В мрака светят фосфоресциращо очите му. Пазете се, дребни нощни твари! От пещерата на рояци безшумно излитат прилепи и докосват с кадифени криле лицето на небето. Това е техният поздрав към нощния свят. Мислете му, тъмни пеперуди и други дребосъци! Вашите палачи летят в мрака.
Но в нощния свят има също толкова хармония, колкото и в дневния. Небето бавно издърпва облачната завеса и над притихналите поля изгрява ликът на луната. Така нощните дребосъци получават своя шанс. Лунната светлина избутва сенките в тъмните ъгли на гората и сякаш шепне на малката нощна пеперуда: Бягай! Сега вече жертвата и преследвачът имат равни шансове. През деня шансът беше на страната на черната като нощта котка и тя получи своя трофей – малкото, неоперено още врабче, паднало от гнездото си след внезапна буря. Тя вилня долу в селото само няколко минути, но и това беше достатъчно, за да получи котката своята неочаквана вечеря. Сега зеленоокият хищник спи, а в гората властва неговият страшен родственик – рисът. Чий ли живот още ще бъде погубен?
А от небето кротко се усмихват вечерните звезди – спокойни и сякаш безразлични към малките земни трагедии, наречени живот. Та нали светят вече милиони години! За тях времето на пеперудите е едно мигновено припламване, толкова кратко, че остава незабележимо за спокойната им вечност. Те могат да направят само това, за което са създадени – с бледа светлина да разпръскват мрака и така да дават шанс и на жертвите. И малките, кротки душици треперят в дупки, хралупи, гнезда, за кратко потъват в неспокоен сън, събуждат се и нетърпеливо чакат утрото.
Още една лятна нощ е към своя край. Още един ден – миг от вечността, предстои. Какво ли ще донесе на притихналия свят?
10. 08. 2002 - 5.05.2006
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados
