Чарът на нощта,
достъпен за малцина –
будните отвън.
Като мед от катурнат бакър потича залезът по хълма. Как са порозовели от свян цветята в градините! Небето, с розово лице, измито от току-що летналия дъжд, бавно потъмнява и пали първите вечерни звезди. От тревите се издига топла пара и разнася наоколо зелено, тръпчиво ухание. Една закъсняла пчела жужи златисто и се лута между пръснатите по гърба на хълма ситни цветчета, затварящи вече чашки с дъхави плодоносни недра и кимащи уморено – утре, утре... Тихо и почти незабележимо сънят омиротворява дневния свят и събужда за живот нощните твари. В тревата като пръснати звездни мъниста блещукат светулки. От близката гора се чува гласът на кукумявка. Там някъде, сред тъмните очертания на дърветата, нощен хищник тръгва на лов. В мрака светят фосфоресциращо очите му. Пазете се, дребни нощни твари! От пещерата на рояци безшумно излитат прилепи и докосват с кадифени криле лицето на небето. Това е техният поздрав към нощния свят. Мислете му, тъмни ...