18 feb 2016, 21:55

Аз и той...

  Prosa » Relatos
928 0 1
1 мин за четене

Заровила съм лице във възглавницата, чувам хлопването на вратата, надигам се и виждам Тео, какво ли си мисли, когато ме вижда така...
-Ей, какво става? - между веждите му се появява онази бръчка и изглежда загрижен, все едно аз съм единственото нещо, което го вълнува.
-Нищо, добре съм. - отвръщам през сълзи. Не си позволявам да плача пред него, но сега не ми пука.
-Ри, погледни ме. - надигам глава, а по бузата ми се стича сълза. Той я избърсва и ме поглежа в очите.
-Какво има? - нежно прибира кичур коса зад ухото ми и ме целува по бузата, точно на мястото, където до преди малко се стичаше сълзата, която той видя, 
нещо, което не бих допуснала никога, но днес е различно.
-Страх ме е. - казвам и устната ми потреперва.
-Няма от какво да се боиш, аз съм до теб. - той обхваща в шепи лицето ми и ме целува, нежно.
-Срахът от това да не си тръгнеш, един ден ме разкъсва! - за пръв път чувам гласа си толкова неясен и разсеян от болката, която напира в гърдите ми.
-Никога няма да си тръгна! - той ме прегръща, а аз облягам глава на гърдите му, усещам сила, в този момент чувствам сигурност, чувство, което не познавах
до този момент. - Обичам те! - тези две думи продължават да кънтят в главата ми и вече не знам колко време е минало от последната ни целувка, дали са
минути или часове...Не ме интересува, защото сега ние сме добре - аз и той.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Риа Todos los derechos reservados

Това е част от историята на моите герои, силно се надявам се да ви хареса! 
В момента правим съвместен проект с любимата ми авторка и добра приятелка, НиколС. Надявам се да ви изненадаме приятно! 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...