Аз иначе съм вишистка. Не се хваля – казвам го за информация само. При това филолог почти, което ще рече, че не би трябвало да срещам трудности в общуването си с хората, особено пък ако и двамата говорим на български. Е, да, ама...
... ама не. (Хайде, казах го! За не знам кой път.)
Та значи като цяло се разбирам със сънародниците си. Изключвам разбира се онези от банката, на които все още не намирам думи да им обясня, че против всички закони на математиката, физиката, логиката, психологията и философията е да очакват от мен, че някак си ще успеят да ми измъкнат повече пари, отколкото ми е заплатата например. Един даже се пробва с гениалното: „Ами не можете ли да вземете назаем?” Не се бях сетила. Честно! Пък му викам: „`Ми то аз нали назаем от вас взех и сега ето какво става.” Той реши, че е много забавно.
Но да не се отплесвам! Оказа се все пак, че имало и други неща, за чието обяснение речниковият ми запас е твърде беден. Иначе историята започна горе-долу нормално.
Идва при мен един ...