Епизод I:
Маски...
- Сладък си...
- ... Имаш прекрасна усмивка...
- ... Искаш ли да се видим?
- Разбира се, само кажи кога?
- Сега!

Очакване, грим, маски...

Театърът отворил врати,
зад кулисите трепетът стои!
Малки капки чувства.
Мокри там аз и ти.

"Скъпи, защо ми звъниш толкова късно?"

Епизод II:
Опознаване...
- За какво мечтаеш?...
- ... Какво искаш от бъдещето?...
- ... От какво те е страх?...
- ... Какво мислиш за...?

Трепет, очакване, омайване...

Като слънцето красиво,
точно преди залез.
Като покоя сладко,
точно преди буря.

"Само искам да знаеш кой съм... "

Епизод III:
Разкриване...
- Как може да мислиш така?...
- ... Как може да смяташ това за правилно?...
- ... Искам да си тръгна!...
- ... Безсилен съм да те спра...

Бягам, страх, сълзи...

Сърцето ми чака твоя зов,
Тайно иска да види
как пред вратата си ти.
Прекалено горд си за това.

"Никога няма да кажа и дума..."

Епизод IV:
Забрава...

Блед спомен на стъкло.
Оттенъци в музика.
Съществува ли, или
илюзия всичко е било.

Друг, безчувствие, лекува.

Той дава ми това,
което ти не пожела.
Той дава ми всичко,
което не можа сърцето.

"... ще можеш ли да се справиш съвсем сама?"

Епизод V:
Приятели...
- Здравей...
- ... По-нежно, това е само телефон, не му се нерви.
- Знаеш, че мога по- нежно!...
- ... Чао!...

Копнеж, раздвоение, вина...

Мислиш ли и ти това, което и аз?!
Вината раздира ли те, или само мен?!
Чувствам се порочна, когато си  тук!
А сърцето само за грешки ми шепти!

Ще ми мине ли?

Боря се с гордостта и раните
в сърцето ти, но по-силни са.
Спирам сълзите си и с друг
лекувам следите оставени.

Греша ли?  

"Когато е свършило, е свършило..."