15 sept 2009, 19:09

*************

  Prosa » Cartas
914 0 1


Обичам те. Поне така си мисля, не знам всъщност дали е любов, вманиаченост, втълпеност и прочие, но истината е една - караш ме да се усмихвам, почвам да светя необикновено, приличам на цвете, което, усетило допира на лъчите, разтваря цветовете си, за да покаже колко красота има в него. Чувствам се красива, самоуверена, леко смутена и много щастлива. И все пак, не знам дали те обичам. Какво значение има сега, какво като съм страдала много за теб и съм ти се радвала още повече, какво...? Не ме интересува какво изпитвам към теб, защото не искам да се вкарвам в разни филми. Достатъчно ми е да ме караш да грея от радост.
Май нещо се е променило в мен, щом съм склонна да не те притежавам, а само да бъда от време на време до теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маги Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...