Детска глъч изпълваше хладния декемврийски въздух. Пет радостни момченца се замеряха със снежни топки с големината на пъпеши. Те бяха толкова вглъбени в играта си, че не забелязаха кога три от дежурните баби-наблюдателки седнаха на отсрещната пейка. Те се настаниха удобно и започнаха да гледат - като дежурни баби-наблюдателки, това им беше основната задача. По едно време обаче, на първата шумът й дойде в повече. Тя се провикна да се скара на децата. Момченцата веднага прекратиха играта си. В това тракийско село думата на възрастните се слушаше, без изключения.

     За да вдигат по-малко шум, децата преминаха от бой със снежни топки, към правене на снежен човек. Нямаше как да избегнат частта със снега - той беше навсякъде. Вече много по-тихи и спокойни, точно както бабите ги искаха, децата съсредоточено започнаха да строят. Но това, което творяха въобще не приличаше на снежен човек. Голямата купчина сняг лека-полека заприличваше на някакъв кон с нещо остро стърчащо от челото му.

 – Ех, тез деца! - оплака се баба Стойка. - Гледай ги какво правят сега! Какви глупости измислят. Не знаят ли как се прави истински снежен човек?! Те и техните родители... няма да ги научат!

     Другите баби закимаха в съгласие.

  – И един снежен човек не могат да направят! Т’ва е от тези глупости дето ги четат! Гледам ги аз, няк’ви фентъзита, за вълшебници се разказвало. Те затуй такава неща си мислят. А аз, като бях колкото тях, вече работех, помагах на баща си пари да изкарва… Аз ви казвам, от тея деца, хора няма да стане! - каза баба Генка и една странна мисъл мина през главата ѝ, гледайки радостта изписана по лицата на бъдещите нечовеци. За малко ѝ се прииска и от нея да не е станало човек.  

   Другите две баби се съгласиха.

– Виж ни нас, ние без фентъзи, колко добре си живеем. Тези книги кой ги пише въобще?! Само ги разсейват от истинския живот! Накрая ще вземат в лудницата да свършат - обади се баба Дойна, като едновременно с това обмисляше идеята за лудостта като начин на живот.

– Ами, да! Трябва да спрат с тези техни измишльотини! Те от там им идват и глупавите идеи за по-различен свят, и подобни! Само им объркват мозъците!- каза баба Стойка и вглеждайки се в свободата в очите на децата, измишльотините ѝ се сториха необичайно привлекателни.

   Никоя повече не се обади. Странните мисли от преди малко прехвърчаха из главите им. Всяка започваше да се чуди дали наистина са толкова лоши тези всичките неистини, гледайки изрисувания с темперни боички еднорог пред нея. Децата ги нямаше вече, бяха се прибрали да си починат. Но вместо тях децата, скрити в съсухрените тела на трите баби се показваха плахо, плахо. Те излязоха на бял свят след цяла вечност чакане скрити от света. Но веднъж щом бях на вън, те изпаднаха в екстаз пред красотата на света, който ги заобикаляше.