Детска глъч изпълваше хладния декемврийски въздух. Пет радостни момченца се замеряха със снежни топки с големината на пъпеши. Те бяха толкова вглъбени в играта си, че не забелязаха кога три от дежурните баби-наблюдателки седнаха на отсрещната пейка. Те се настаниха удобно и започнаха да гледат - като дежурни баби-наблюдателки, това им беше основната задача. По едно време обаче, на първата шумът й дойде в повече. Тя се провикна да се скара на децата. Момченцата веднага прекратиха играта си. В това тракийско село думата на възрастните се слушаше, без изключения.
За да вдигат по-малко шум, децата преминаха от бой със снежни топки, към правене на снежен човек. Нямаше как да избегнат частта със снега - той беше навсякъде. Вече много по-тихи и спокойни, точно както бабите ги искаха, децата съсредоточено започнаха да строят. Но това, което творяха въобще не приличаше на снежен човек. Голямата купчина сняг лека-полека заприличваше на някакъв кон с нещо остро стърчащо от челото му.
– Ех, тез де ...