Усещам ръце, меки и силни, грабват ме изотзад.
Някой заравя лице в косите ми и прошепва: прекрасна си...
Ооо, ясна ми е тази схема... От десетилетия не съм се връзвала
на... Объщам се, готова бурно да реагирам и... млъквам.
Той е. Едно към едно. Усмихвам се стъписано, той ме прегръща
като първи приятел, ръка през рамо. Вървим.
Бавно. Напосоки, наслаждаваме се - на деня, на случайните слънчеви зайчета,
на птиците в клоните, на градската шумотевица, на виковете на децата...
На близостта си.
Смело търсим хотел. Препълнено е, заето до дупка. Но ни трябва легло и стая.
Намираме празно легло в един приют. В стаята има десетина човека.
Не ги виждам. Безлици са. Не ме интересуват. Искам него. ...