5 мин за четене
Роди се две седмици след определения от лекарите ден. На контра! Напук на майка, баща, баби, дядовци, роднини, комшийки...
Те ще му казват кога да се роди… Ама-ха! Какви са те, бе? Доктори някакви… Знаели… Да, но не знаят с кого си имат работа…
И се захвана да доказва на всички колко невероятно незапознати с него са…
За разлика от обичайните бебета, дето пълнеха пелени и ореваваха орталъка да им бъдат сменени, той си мълчеше. Влачеше натежалите от тежката пелена гащи, поглеждаше през рамо към следата подире си, но не ревеше. Негов си е пълнежът – когато иска, тогава ще го обяви. Пък и… Абе, как така нещо ще излиза от собствения му задник и ще му го вземат? Негово си е! Мирише, та смърди, но си е негово. Жълто, кафяво, дори черно – обаче собствено…
А така се и различаваше от другите деца. Те с бели пелени – еднообразни, скучни, той с цветна.
Иначе… С какво да се отличи? В първи клас всички учеха едни и същи букви, той напук ги наричаше с други звуци. Те ще му кажат какво да говори, да, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse