Роди се две седмици след определения от лекарите ден. На контра! Напук на майка, баща, баби, дядовци, роднини, комшийки...
Те ще му казват кога да се роди… Ама-ха! Какви са те, бе? Доктори някакви… Знаели… Да, но не знаят с кого си имат работа…
И се захвана да доказва на всички колко невероятно незапознати с него са…
За разлика от обичайните бебета, дето пълнеха пелени и ореваваха орталъка да им бъдат сменени, той си мълчеше. Влачеше натежалите от тежката пелена гащи, поглеждаше през рамо към следата подире си, но не ревеше. Негов си е пълнежът – когато иска, тогава ще го обяви. Пък и… Абе, как така нещо ще излиза от собствения му задник и ще му го вземат? Негово си е! Мирише, та смърди, но си е негово. Жълто, кафяво, дори черно – обаче собствено…
А така се и различаваше от другите деца. Те с бели пелени – еднообразни, скучни, той с цветна.
Иначе… С какво да се отличи? В първи клас всички учеха едни и същи букви, той напук ги наричаше с други звуци. Те ще му кажат какво да говори, да, ...