Барабанист

 След снощната сериозна почерпка със сравнителнодобротовинонаХо Ко Та Рак и Но Щен Вълк сладко спинкат в бараката зад къщата на Кух Че Реп, с когото бяха обсъждали важни философски въпроси предната вечер. Вълк незнайно от къде бе изнамерил една голяма пухена възглавница и е положил морната си глава на нея, докато приятелят му си спи в традиционната котешка поза. Метеорологичните условия са перфектни за настоящото им занимание - дъждът вече цяла сутрин тихичко си ромоли. Идилия.
Обаче... БУМ, БУМ, ДЖАС, ТРЯС... БУМ, БАМ, ТРЯС, ПРАС... БАМ, БАМ, БАМ, ТРЯС...
Ко подскача цяла педя от спящо положение, заради неочаквано появилата се какафония, а Но с жален стон заравя главата си под възглавницата. Ко Та Рак се оглежда в търсене на причината за това мъчение и я открива - Плъх Чо е наредил около себе си две стари тенджери, двата им капака и едно пробито метално канче и сега ентусиазирано блъска по тях, хванал по една дървена палка във всяка от предните си лапи.
- ПРЕСТАНИ! - вика Ко. - Какво си мислиш, че правиш?!
- Аз съм барабанист - заявява Плъх Чо, - и сега се упражнявам.
И наистина по-внимателният поглед разкрива на Ко Та Рак, че точно пред дразнителя има и едно малко книжле, пълно с ноти.
- Разкарай се да шумиш някъде другаде! - нарежда нашият котак.
- Да бе! Ходи ти някъде другаде в този дъжд - не отстъпва Плъх Чо.
- Ако продължаваш с тази какафония, ще си изпатиш! - заплашва Ко и застрашително се надвесва над Чо, който обаче не е страхливец и... БУХ, удря Ко Та Рак с едната си барабанна палка по носа, а докато котакът се оттегля шашардисано от неочаквания отпор, продължава с - БУМ, БУМ, ДЖАС, ТРЯС... БУМ, БАМ, ТРЯС, ПРАС... БАМ, БАМ... точно тук тъмна сянка се стрелва и захлупва с едната тенджера косматия барабанист, после взема търкаляща се наоколо стара лъжица и... ДРЪН, ДРЪН, ДРЪН, ДРЪН... заудря по тенджерата. След една-две минути, прекарани в това занимание, отхлупва замаяния плъх и:
- АКО ПАК МИ ПОПРЕЧИШ ДА СПЯ, ЛОШО ТИ СЕ ПИШЕ! - изръмжава Но Щен Вълк и чуква леко с лъжицата по кънтящата глава на Чо.
Няколко минути по-късно идилията отново е пълна... е, поне за Но, който отново сладко си спинка на пухената възглавница.