7 окт. 2008 г., 12:43
1 мин за четене
След снощната сериозна почерпка със сравнителнодобротовинонаХо Ко Та Рак и Но Щен Вълк сладко спинкат в бараката зад къщата на Кух Че Реп, с когото бяха обсъждали важни философски въпроси предната вечер. Вълк незнайно от къде бе изнамерил една голяма пухена възглавница и е положил морната си глава на нея, докато приятелят му си спи в традиционната котешка поза. Метеорологичните условия са перфектни за настоящото им занимание - дъждът вече цяла сутрин тихичко си ромоли. Идилия.
Обаче... БУМ, БУМ, ДЖАС, ТРЯС... БУМ, БАМ, ТРЯС, ПРАС... БАМ, БАМ, БАМ, ТРЯС...
Ко подскача цяла педя от спящо положение, заради неочаквано появилата се какафония, а Но с жален стон заравя главата си под възглавницата. Ко Та Рак се оглежда в търсене на причината за това мъчение и я открива - Плъх Чо е наредил около себе си две стари тенджери, двата им капака и едно пробито метално канче и сега ентусиазирано блъска по тях, хванал по една дървена палка във всяка от предните си лапи.
- ПРЕСТАНИ! - вика Ко. - Какво с ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация