По дяволите! Тези две очи. Тези отровно зелени, пронизващи, подпалващи очи.
- Направи го!
Несъзнателно дръпнах спусъка. Тътенът от петдесетия калибър ме върна в реалността. Миг тишина. Миг покой. Настана ад...
С нечовешка бързина се хвърлихме зад бара. Приливът на адреналин бе прекалено силен. Водопад от куршуми и парчета стъкло се лееше над нас. Погледнах я. Тя се смееше. Лъчезарната ù усмивка сякаш огряваше мрачния бар. Огнено червената ù коса, пълна със стъкла, хвърляше отражения върху бара. Тези две очи. Тези отровно зелени, пронизващи, подпалващи очи. Отново в унес.
Времето забавя своя ход. Като на сън прилазвам до края на прикритието ни. Шест патрона. Зареждам. Облягам се. Поемам дъх. Концентрация. Надниквам.
Първият изстрел като по учебник. Осем човека се стрелнаха, преобръщайки маси за прикритие. Часът е девет и двадесет и пет. Още само пет минути. Подавам ръка и стрелям без посока. Нов залп едва не отнася бара. Времето възстанови обичайната си скорост. Четири патрона. Димът се ...