Nov 8, 2012, 12:05 PM

Барът

1.1K 0 1
2 min reading

По дяволите! Тези две очи. Тези отровно зелени, пронизващи, подпалващи очи.

-          Направи го!

Несъзнателно дръпнах спусъка. Тътенът от петдесетия калибър ме върна в реалността. Миг тишина. Миг покой. Настана ад...

С нечовешка бързина се хвърлихме зад бара. Приливът на адреналин бе прекалено силен. Водопад от куршуми и парчета стъкло се лееше над нас. Погледнах я. Тя се смееше. Лъчезарната ù усмивка сякаш огряваше мрачния бар. Огнено червената ù коса, пълна със стъкла, хвърляше отражения върху бара. Тези две очи. Тези отровно зелени, пронизващи, подпалващи очи. Отново в унес.

Времето забавя своя ход. Като на сън прилазвам до края на прикритието ни. Шест патрона. Зареждам. Облягам се. Поемам дъх. Концентрация. Надниквам.

Първият изстрел като по учебник. Осем човека се стрелнаха, преобръщайки маси за прикритие. Часът е девет и двадесет и пет. Още само пет минути. Подавам ръка и стрелям без посока. Нов залп едва не отнася бара. Времето възстанови обичайната си скорост. Четири патрона. Димът се разсейваше. Обстановката се охлаждаше. Чуха се дванадесетина презареждания. Използвах момента. Всички четири патрона по близката маса. Два вика на дълбока агония не закъсняха да отговорят. Едно тупване. Оцелелият се изправи и тръгна към мен, вдигайки пищова. В гърдите му зееше дупка, от която буквално пръскаше кръв. Виждаше се как сърцето му бие. Вдигна пищова. Бе само на крачка от мен. Като по чудо силите му не стигнаха да дръпне спусъка и се строполи, плъзвайки глок седемнадесет с брутално удължен пълнител. Още няколко сантиметра и щеше да е на един протег растояние. Но не, животът трябва да е гаден. Тегнеше тишина. Дъските от другата страна изпращяха. Използвах момента и се изстрелях като след контролно, и грабнах пистолета. За жалост времето ми не стигна (както доста често на контролни между другото) и трябваше да се скрия зад масата. Там открих приятна изненада. Плъзнах хеклер и кох-а към бара. Едва ли не картечен залп направи масата на решето. Вдигнах девет милиметровия ми подарък от човека с дупката в гърдите. Откатът не се усещаше. Двадесет патрона по-малко, шест противника по-малко. Вниманието на бандата се насочи към мен. Масата се пречупи и за миг, преди да се просна по очи на земята, останах без прикритие. От бара долетяха истрели. Още едно тупване. „Гангстерчетата“ продължаваха да се вливат все едно имаше безплатна кола. Силна експлозия направи вратата на прах. Кало, Сара заобиколени от дванадесет нови попълнения влетяха с гръм и трясък буквално. Калашниците се оказаха добра инвестиция. Половин час по-късно пътувахме за фермата, удовлетворени от новата придобивка – барът.

 

-          Дядо, дядо, коя е червенокоската?

-          Ще стигнем и до там, нека първо ви разкажа как се сдобихме с калашниците....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ханк All rights reserved.

Comments

Comments

  • Описваш не лошо една електронна игра. Имаш дар слово.
    Мисля, че разделянето на текста на параграфи е от полза. Прави го по-разбираемо за нас, тези на които мисълта тече по бавно и на етапи. Пишеш откровенно и от сърце. Това е много хубаво!

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...