Нали, пусто, едната ми диплома от Софийския университет е филоложка, та понякога се замислям над езика. Над изразите, над думите.
Защото всичко е свързано с бита. С живота. С нас…
Да речем – популярното едно време „ходене“. Иванчо ходи с Марийка. Ходят, ходят, пък се уморят, седнат, после легнат… И те ти нова клетка в свободното за полети общество…
Или – „оправяне“. Малей, пък това колко значения има. И основното – фиксирано в израза „Иванчо оправил Марийка“.
Което, всеки тракторист ще ви каже, означава, че тя нещо не е била наред. Имала нужда от ремонт. Основен или частичен – но трябвало. Та се наложило Иванчо да се заеме с тежката работа и я направи човек…
Но има мъже – поне по паспорт – които не оправят. Защото са запомнили думите на дядо си - да не правят никому това, което не искат да им сторят на тях…
Е, и в други ситуации оправянето се среща. Шефът се ядосал и се заканил, че ще оправи тия некадърни работници…
М, да… Като се има предвид, че шефът определя и дава заплатата, че той ...