Днес беше странно красив ден... имаше нещо нежно и невинно, което се носеше из въздуха. Да не би някой добър магьосник да бе омагьосал света днес да изглежда по-красив... Малкото сираче обичаше да мечтае... да си представя как идва красивата фея и го спасява от студа, как го пренася в страната на чудесата... Обичаше да мечтае за непознати, вълшебни страни, как там ще срещне малките и работливи джуджета, как ще се запознае с гордите и красиви елфи... да живее не тук, на студената и чужда улица, а да е на земя, сътворена от чудеса и вълшебства, където добротата е истината... Спомняше си как майка му му четеше всичките тези вълшебни истории и как от малък бленуваше да иде там... Но след като животът така жестоко се подигра с него и го захвърли безмилостно навън... на студа, бедното сираче загуби всичко... загуби усмивката си... загуби веселите мисли... А майка му казваше, че усмивката е всичко, което трябва на човек, за да е истински щастлив. Тя обичаше да се усмихва и той също, но след к ...