Отварям един вестник и пак се смрaзих . Гърлото ми се сви на буца. Обля ме ледена пот. Ръцете ми  изтръпнаха. Цялата ми нахаканост  изчезна  на  часа.  Гледам лицето си на първа страница. Издирва се! Написани с ей - такива големи букви. Да не съм убиец, че да ме търсят толкова упорито?

      Мафията , полицията и държавата е едно цяло. Нищо ново под слънцето. Включих компа да поровя из него. Пръстите ми шареха бързо по клавишите. Преведох някой пасаж от пресата и успях да разбера, че наистина ме издирват за убийство. Лепнали са ми някакво убийство. За да е по-убедително са ме изкарали страшен и хладнокръвен, непредсказуем и психопат. О, небеса! Да се смея ли, да плача ли ... Може да правя поразии из кибер пространството, но това вече ми дойде в много повече. Пак се сащисвам. Но почвам да гледам картата. След два часа ще пристигнем на по-голяма гара – Санта Роса. Трябва да слизаме и да се слеем с пъстроцветната тълпа. От там е близо границата с Аржентина. Уругвай ще го забравим. По-добре да се вмъкнем в Аржентина. Те са доста гладен народ и с парите, дето ги нося ще се покрием някъде. В тази страна е рай за бегълци. Нали много хитлеристи се спасиха там след войната. Още ги издирват, но те си живеят тихо и скромно. Говоря с Кики,че ще слизаме. Тя ме разбра и започна да прибира чантите. Аз грабнах капелата и, махнах дрънкулките по нея, обърнах и раздърпах краищата и. После я нахлупих на главата си, сложих тъмните очила и я загледах глупаво. Сега, като не ми се виждаха русите коси от капелата изглеждах малко по различно. Лицето ми беше покрито с поникнала тридневна брада. Надявах се като слезем на гарата да не ме разпознаят. После трябваше да помисля и за по-шарени дрехи,за да се впиша в пейзажа. Кики ми даде един шал, който го сложих на плещите си и станах като Арлекино. Напуши ме смях. От нерви може би прихнах да се смея. Кики ме следеше учудено, но и тя се засмя. Наближихме гарата и тръгнахме към коридора. Слязохме пъргаво и се вмъкнахме зад една група,която оживено бърбореше и обсъждаше нещо. Това за сега е добре, никой не ни закача и ние вървим и мълчим. Измъкнахме се от гарата и после по моя план - спрях едно такси да ни закара до Порто Хавиер. Той е на границата и ако е рекъл Господ-утре ще сме във Венецуела. Таксито кара едва-едва. Не бърза за никъде човекът. Самбата се лее от радиото.Той потропва с пръсти по волана. Аз се правя на заспал и съм нахлупил капелата ниско да ми закрие цялото лице. Свечерява се. Пътуваме около час и мълчим. Кики завързва разговор с амигото и го пита за някой евтин мотел, като му казва,че не разполагаме с много пари. Скоро спираме пред дървени къщички, заобиколени с високи палми. Вятър развява ресните им и ги огъва. Затрополяват бързи капки дъжд. Небето се разцепва от гръм и трясък. Светкавица бляска изведнъж. Аз оставям Кики да плати и бързешком се изнасям. Чакам я пред рецепцията нетърпеливо. Вземаме стая, плащаме кеш без никакви разправии. В стаята вече се ухилвам на съдбата си. Махам раздърпаната капела, свалям си дрехите и издърпвам Кики под душа. Не сме се къпали от три дни в тези жеги. Студената струя ни облива ,ние се прегръщаме диво…Целувките и са нежни като дъхаво цвете… Eкзотична и непредсказуема, гъвкава и силна… Моето момиче извива бедра и се вкопчва в мен. Оставам без дъх и без ум… Страстна като вулкан, тя ме повлича все по-на долу и на долу… Какаовите и крака са прекрасни… Любовта и е стихия… Очите и като на черна пантера…

Събуждам се и поглеждам навън. Слънцето прежуря. Жегата е непоносима. Къщичката се е напекла като гущер в пустиня. Отдавна е настъпил денят. Спал съм като упоен доста време. Придърпвам Кики и леко я събуждам. Нямаме много време за размотаване, така че след един бърз душ, се отбиваме на рецепцията да ни извикат такси. Таксито идва и ние се понасяме към границата. Пак съм със смешната капела и шарения шал – това ми е нещо като униформа тези дни. Скоро пристигаме и таксито отпрашва в обратна посока. Сърцето ми бие като барабан… Едва се държа на краката си… Подкосяват се… Напред или назад? Правилен ли ми я изборът? Дали ще ме хванат? Стигаме до полицая и Кики весело го заговаря и флиртува с него. Разголила се е достатъчно, за да надзъртат в дълбокото и деколте, а босите тъмни бедра се полюшват като вълни… Бърбори ли бърбори… Колко му трябва на мъж като види хубава жена… Слагат печатите и ни пожелават приятен път …! Приятен път, приятен път – шепна си като мантра… Едва се сдържам да запазя спокойствие. Сърцето ми лудее…Идва ми да грабна Кики в прегръдките си. Успяхме! Влизаме в Аржентина и аз си отдъхвам. Кики се мята на врата ми и ми намига.

            Спасихме се... Щастлив съм с моята шоколадова красавица. Дишам спокойно... Разпускам в хотела. Ходим на подводно гмуркане в океана, с яхти на разходки, самба, музика, питиета, барове… За сега ще си трая. Ще поостанем малко в страната, а после ще пусна една стреличка на картата на света и където попадне - там ще отлетим … Тогава ще ги почна пак, както съм намислил… Сърбят ме ръцете. Това може да го разбере само някой хакер. Може да нямам физическа мощ, като онези горили, но умът ми добре щрака… Недосегаем съм… А трябва да има възмездие и за Ина…

                            Още има да изтръсквам чувалчето на мафията...