Отварям един вестник и пак се смрaзих . Гърлото ми се сви на буца. Обля ме ледена пот. Ръцете ми изтръпнаха. Цялата ми нахаканост изчезна на часа. Гледам лицето си на първа страница. Издирва се! Написани с ей - такива големи букви. Да не съм убиец, че да ме търсят толкова упорито?
Мафията , полицията и държавата е едно цяло. Нищо ново под слънцето. Включих компа да поровя из него. Пръстите ми шареха бързо по клавишите. Преведох някой пасаж от пресата и успях да разбера, че наистина ме издирват за убийство. Лепнали са ми някакво убийство. За да е по-убедително са ме изкарали страшен и хладнокръвен, непредсказуем и психопат. О, небеса! Да се смея ли, да плача ли ... Може да правя поразии из кибер пространството, но това вече ми дойде в много повече. Пак се сащисвам. Но почвам да гледам картата. След два часа ще пристигнем на по-голяма гара – Санта Роса. Трябва да слизаме и да се слеем с пъстроцветната тълпа. От там е близо границата с Аржентина. Уругвай ще го забравим. По-добре да се вмъ ...