Още преди да отвори очите си,дядо Енчо знаеше,че нещо не е наред.Бе обгърнат от една безнадеждна пустота,която цяла нощ го бе мятала и премятала.Повдигна бавно клепачи,загледа се в петната по тавана и мъчително ясно си припомни,че е сам.
От седем години живееше в старческия дом,но никога досега не беше усещал самотата си така силна и всепоглъщаща.
Първите две години делеше една стая с дядо Йордан,погаждаха се,играеха вечер на табла,в неделя си купуваха по една бира и пържена цаца от близкия рибен ресторант.Но един ден дъщерята на дядо Йордан пристигна в лъскава черна кола и си го прибра,а след няколко месеца дядо Енчо се премести в стаята на Мария.
Беше я отличил от всички останали възрастни жени,които обитаваха дома.Тя не говореше за болести,не се оплакваше и не кълнеше неблагодарните си деца,както правеха някои.Най-поразителното в нея бяха очите й-сред бръчиците на лицето те светеха като две черни въгленчета и стопляха душата му.Дядо Енчо оставаше все по-дълго да разговаря с нея и сл ...