1
- Ани? - повика я Маги.
Анна се отърси от вцепенението си и погледна към нея. Маргарита бе нацупила сладките си устни и я гледаше обидено.
- Извинявай, бях се замислила. Би ли повторила отново това което каза?
- Кое точно? От петнайсет минути гледаш през мен и не ме слушаш.
- Не е така - опита се да опровергае думите ѝ тя, но после тежко въздъхна и се отказа. - Добре, съжалявам. Просто днес съм малко разсеяна.
- Ани, плашиш ме така като се отнесеш на някъде. За какво мислиш?
- За нищо.
- Защо тогава изглеждаш така сякаш всички проблеми на земята са струпани на раменете ти?
- Маги! - простена тя и обърна глава към улицата.
Двете бяха седнали на външната тераса на заведението на родителите на Маги. Ани нервно се размърда в дървения стол в които седеше и се загледа в преминаващите автомобили.
- Познаваме се от три години и въпреки това не мога да кажа, че знам що за човек си. - Ти си най - добрата ми приятелка. ...