– Усещаш ли какво се случва? Мисля, че е време за залози кой ще надделее. Колко даваш ако Аделина им срине царството със земята?
Анаил, който се взираше мълчаливо и тревожно в далечината, търсейки утеха в синьо-виолетовия хоризонт над морето, се обърна към нервно крачещия из Небесния дворец свой брат и вдигна рамене безсилно.
– Хайде де! Братчето ми, направих изключителен компромис със себе си, оставайки против волята си с теб в това средище на сервилни тъпаци. Явно дори съм прекалил с престоя си, защото усещам че вече прихващам от безнадеждната им глупост.
– Тя е длъжна да успее. В противен случай ще се наложи да си търсим нова богиня.
– И го казваш просто така? Да нямаш повишена температура? Въобще не изглеждаш на себе си.
– Не съм сигурен. Нещо като непривично чувство е. Не я усещам както преди. Не и толкова близка, не. Сякаш стоя на прага на врата, която предпочитам тя да затвори, защото аз нямам сили да го сторя.
– Х-м… Това за което говориш, в човешкия свят се нарича ревност. Ти ...