Без думи, а с жега - алфа версия
Лято е, жега е, Ко Та Рак лежи размазан на сянка близо до речния вир, за да се спаси поне малко от следобедния мор и разсъждава върху несправедливостта на живота, в частност по въпроса с неговия кожух, ползата му през зимата и как пречи лете.
По пътеката се задава Но Щен Вълк, Ко се понадига, за да го поздрави, но на десетина метра от страдащата котка вълкът се отклонява от пътеката, засилва се и с плонж се бухва в средата на вира. След няколко минути излиза от водата, отръсква се, ухилва се малко тъпо на единствения си зрител и се просва на тревата до него.
Ко се замисля по въпроса за котките и тяхната вродена неприязън към водата, за водата и нейната разхлаждаща функция, после се връща за кратко към първоначалните си разсъждения за жегата и котешкия кожух... Ко Та Рак дремва една 15-20 минутна котешка дремка, през която мислите му се подреждат и той се събужда с прозрението, че вълците не са чак толкова задръстени, колкото се правят и изглеждат на пръ ...