Без думи, а с жега - алфа версия

Лято е, жега е, Ко Та Рак лежи размазан на сянка близо до речния вир, за да се спаси поне малко от следобедния мор и разсъждава върху несправедливостта на живота, в частност по въпроса с неговия кожух, ползата му през зимата и как пречи лете.
   По пътеката се задава Но Щен Вълк, Ко се понадига, за да го поздрави, но на десетина метра от страдащата котка вълкът се отклонява от пътеката, засилва се и с плонж се бухва в средата на вира. След няколко минути излиза от водата, отръсква се, ухилва се малко тъпо на единствения си зрител и се просва на тревата до него.
    Ко се замисля по въпроса за котките и тяхната вродена неприязън към водата, за водата и нейната разхлаждаща функция, после се връща за кратко към първоначалните си разсъждения за жегата и котешкия кожух... Ко Та Рак дремва една 15-20 минутна котешка дремка, през която мислите му се подреждат и той се събужда с прозрението, че вълците не са чак толкова задръстени, колкото се правят и изглеждат на пръв поглед...

Може би тук е момента да кажа, че този горещ летен следобед беше повратна точка в живота на Ко Та Рак, защото от този ден той спря да дели света на котки и некотки.

Но Щен Вълк се просва на тревата до нахалния котарак и взирайки се в него започва психологическа война под формата на "Вълчи поглед" (една традиционна вълча игра*). Скоро вълкът осъзна, че си играе сам, защото потенциалният му съперник най-вероятно не го забелязва, дълбоко замислен над нещо свое си, а малко по-късно даже и задремва! Единствените причини да не изрази шумно възмущението си са жегата, произтичащия от нея мързел и знанието, че котките са доста сбъркани по природа.
Двадесетина минути по-късно Ко се събужда, поглежда Но Щен Вълк с доста странен и отнесен поглед, после скача на крака и на бегом се бухва на свой ред в речния вир...

А сега е моментът да кажа, че това беше денят, в който Но реши, че котките на са чак толкова загубени или ако не всички котаци поне конкретно този екземпляр се отличава с някакви зачатъци на рационална мисъл.

* Тази игра е много подобна на котешката "Засада", но без врата.

-----------

Без думи, а с жега - бета версия

Ко Та Рак пред вира седи
и мухите брои
със поглед доста разсеян
и разум отвеян.
Там той от време на време,
за да не задреме
по мисъл такава една,
макар съвсем сама
през рошавата му глава,
но просто ей така
съвсем лениво минава,
следа не остава.
Това му състояние
има оправдание -
лете, каквото е сега
жегата е беда.

Но Щен Вълк там се задава,
Ко решава да става,
Но със засилка голяма
в вира бухва с наслада.
Ко Та Рак със тъжни очи
го със завист следи.
Вълк се щастливо отърси,
капки след себе си ръси.

Ко Та Рак се разколеба,
но жегата е беда,
макар и достоен котак
горещо е все пак.
Смело той затвори очи
и във вира се заби...