7 ene 2010, 17:08

Без име 

  Prosa » Otros
1311 0 1

Хората винаги си тръгват. Някои вървят редом с нас, но никога повече не ни поглеждат със същите очи. Други се обръщат и тръгват в противоположна посока. А трети просто остават там, на онова място, където сме ги срещнали. А ние, уязвими, но привидно силни, продължаваме уж да вървим, макар че често поглеждаме назад. 

© Мариела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мими , наистина в тази творба ти си улучила същността на хората ! Че ние сме просто ходещи създания , които обичат и мразят , но в тази светлина в която си го направила наистина е правилна и точна , защото именно така се разбира кой е истински приятел и близък и коь е поредният предател !
Propuestas
: ??:??