7.01.2010 г., 17:08 ч.

Без име 

  Проза » Други
1136 0 1

Хората винаги си тръгват. Някои вървят редом с нас, но никога повече не ни поглеждат със същите очи. Други се обръщат и тръгват в противоположна посока. А трети просто остават там, на онова място, където сме ги срещнали. А ние, уязвими, но привидно силни, продължаваме уж да вървим, макар че често поглеждаме назад. 

© Мариела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мими , наистина в тази творба ти си улучила същността на хората ! Че ние сме просто ходещи създания , които обичат и мразят , но в тази светлина в която си го направила наистина е правилна и точна , защото именно така се разбира кой е истински приятел и близък и коь е поредният предател !
Предложения
: ??:??