Без жанр
Obra no adecuada para menores de 18 años
2 мин за четене
На Нова година – мани, мани…
Обещаха, че ще минем нормално, без бомбардировки, а като почнаха…
Рекох, че преврат става, то пък по-лошото било. Кретените избиват комплекси. Като гръмнат в един-два часа - и им обърнат най-после внимание. Е, повече майките им споменават, ама какво им пука на дебилите?
Най-после някой ги е забелязал…
хххх
Попаднах на художествена документална възстановка „Ханибал“ на ВВС. За по-младите – не е за доктор Лектър, а за пълководеца от Пуническите войни. За него се учи в ранна младост, в пети клас още.
Хубаво направен филм. Но – объркващ западната либерална публика. Представяте ли си – Ханибал е изигран от бял артист. Поне с европеидна външност…
А пък Африка нали е на негрите? И Клеопатра е негърка, и египетските фараони също /някои наистина са били, наричат ги „черните фараони“, но като цяло – бели, семити, кушити и т.н./.
Обаче – как така? Демек, цивилизациите в Африка са развивани от белите? И оставете другото, ами и жълти не показват.
Е, има либерални моменти. Заседание на Сената, сред сенаторите – трима-четирима типични негри…
В сенаторски мантии…
Сенатът, бе, мястото, където не са допускали Сульо и Пульо, жени, роби, търговци, ланисти /собственици на гладиатори/…
И негри сенаторствуват…
хххх
Зърнах заглавие от рода на „ЕС загуби 2,3 милиарда от ненужни ваксини за ковид“…
Подминах го, след час намерих време и… Няма? Няма го, бе…
Написах в гуглето – тцък!
Изчистено…
А ми беше интересно – ЕС ЗАГУБИЛ, но КОЙ е намерил, а?
Добре, че са цензорите – спасяват ни от случайно допуснатата грозна истина…
хххх
Затова пък – оптимизъм: „Доходите ни догонват европейските с 2% на година“…
Честито на новородените – имат шанс за „европейски“ доходи…
Ако пренебрегнем заплашителни известия от рода на „Цената на водата скача средно с 15%“, „Скача цената на…“ и тем подобни.
Къде гледа цензурата?
хххх
Изобщо – засипват ни с информации като ученичка с нежни слова на първа среща. Тя си знае, разбира се, че ще я прекарат, ама с лъжите е по-нежна и красива минавката…
А Сапунджията ни залива с изявления и интервюга – колко сме щастливи, колко сме успешни… Да гледаме телевизора, не витрините…
И се сещам за реалистичния, съвсем неприлично реалистичен виц.
Селският любовчия не подминавал хубава мома. Както се пееше в една неприлична песничка, научена още преди първи клас – „Падне ли ни, не прощавай…“
И се заженила една бивша мома. А по обичяй, ако булката случайно е девствена – биел тъпанът. „Ха да видим!“ – рекъл си любовчията. Той, разбира се, не бил поканен на сватбата – даже младоженецът знаел кой му е отнорил вратата на щастието с булката.
Та – сипал си ракийца и зачакал. Изведнъж… Дум – дум – дум… Бие тъпанът?!
„Абе, аз на тъпана ли да вярвам или на тоя моя?“ – учудил се нашият герой…
Та – на Сапунджията и мисирките ли да вярваме или…
Както казала една шавръклива булка, заварена от мъжа си с любовника – казано по нашенски, на калъп…
„Ти на честната си жена ли ще вярваш, или на мръсните си очи???“…
Вервайте, че ни карат в светлото бъдеще. Въпреки надписа насреща ни: „Кланица“…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
