Без милост
На 17 май (30 май по нов стил) 1913 година е подписан Лондонският мирен договор. С него е сложен край на победоносната Балканска война по време на която Османската империя е разгромена от армиите на Балканския съюз. Според мирния договор Високата порта трябва да отстъпи всички свои балкански територии на запад от линията Мидия – Енос .
Без милост
Започнаха горещниците през лято 1913 г. и юлското слънце сипеше огън и жупел над зажаднялата земя. След военните действия, болестите и мизерията в село Мустафа, намиращо се в Одринско се ширеха безкрай. А и нямаше капка дъжд. Бог изгори и земята, и сърцата на хората. Много мъже оставиха костите си по измъчената земя. Нивите бяха изпръхнали като прахан, а дълбоки напукани бразди зееха из тях. Житото беше дребно и тънколяво, след жътвата селяните почти нищо не изкараха от нивите. Щеше да е гладна година...
Николина, вдовицата на Петър се беше превила със сърпа и беше на края на нива, когато видя черният мравуняк, който се задаваше от баира. Сложи длан над челото си и ги видя- поганците идеха – някои на коне, а някои крачеха отстрани в редици. Потръпна и изпусна ръкойката. Стисна силно сърпа, огледа се и хукна през нивата към селото. Имаше момче на осем години и момиче на десет. Свекървата ги наглеждаше, а тя беше дошла рано на нивата. Бягаше бързо откъм гората, но се подхлъзна и падна зад една скала. Османлиите вече бяха наблизо по пътя. Конниците вдигнаха облак прах, конете тупуркаха и чаткаха подкови. Викаха си нещо един на друг, шумно и весело.
Николина се свря зад скалата и стисна зъби. Сърцето й тупаше в ням ужас, а ръцете й стискаха още по-силно сърпа. Мълчешком се прекръсти. Не издаде нито звук, когато колоната я подмина. Пешком вървяха доста хора, поне стотина. Те отиваха към селото и крачеха с широки твърди крачки.
Бяха чули, че преди седмица Булгаркьой бе пропищял от техните набези. Опожарените къщи до основи тлееха под жаркото слънце, а хиляда и сто - жени и деца, триста и петдесет мъже бяха избити. Много кръв се проля. Обезчестени девойки, невести и жени бяха после заклани като добитък.
Смъртта ...смъртта с косата вилнееше по Одринско... Тракия беше съсечена от ятагана...изтребена до корен...
Избитите малки деца и пеленачета, мъже и старци нямаха брой. Трупове, непогребани се валяха и бяха оглозгани до кокал... Цели села бяха поругани и изпепелени до основи... А юлското слънце безжалостно спускаше още огнен ад отгоре...Ни дъжд, ни ... капка вода...
Потръпваха от безсилие и ужас душите на хората, които се спасиха и се скитаха като бежанци...
Някои семейства от тяхното село успяха да натоварят във волските каруци малко покъщина и тръгнаха на север покрай Сакара да бягат.
Но Николина, беше сама с двете невръстни деца и бабата, тя беше продала коня и каруцата и не можеше да тръгне.
Когато отминаха тя се разтресе в безсилие и страх. Ясно й стана...
Ще се мре...
Затича се през шумките отстрани на селото и се спираше от време на време да си поеме дъх. Душата й беше почерняла от страшно предчувствие. Как да се спасят, не идваше никаква мисъл в главата й...
Стигна от другата страна на селото и видя няколко каруци, които дигаха пушилка от впрегнати коне. Станой, съседът им беше натоварил жената и трите деца, и спря до нея.
- Бягайте...идат, идат... – захълца Николинка и продължи по пътя.
- Дийй...дийййй....Бог да ви пази, невесто... – се чу отзад, и колелетата затрополиха още по бързо.
Камбаната заби...тревожно, отривисто, силно...
Звънът се усили...
но изведнъж замря...
Отсякоха ръцете на отчето...
Николинка се спусна в двора, залости вратнята, затътри няколко изсъхнали бурета и сандъци зад нея и влезе в одаята.
Децата си играеха и щом видяха изплашеното й лице, се скриха зад баба си.
- Мале...идат...поганците....малеее... много са....почернял е пътят от тях... Идва краят, малее...мале...прости ми..
Бабата се сви зад прозореца и застина.
-Децата да скрием невесто...децата...децата .. гълъбчета ми...
Изведоха децата от къщата и ги скриха в плевнята. Заръчаха им да мълчат, затрупаха сено отгоре им и направиха малка пролука да дишат.
Чуха се викове откъм съседите. Бялка, младата им снаха изкрещя безумно и отведнъж замлъкна...
Николинка и бабата се ококориха пребледнели...
Дървената им порта лумна като факла...
Чуха зурли и тупурдия...
Идваха...идваха за тях...
Огънят облиза с червения си език сухата трева и тръгна към плевнята...
Николинка хукна да изважда децата си, но беше късно...Пушекът се виеше на черно кълбо от всички страни на плевнята, съскаше като змия и замиташе всичко в огнен ад...
Тя влезе при децата, разрови сеното, издърпа ги към себе си, прегърна ги здраво в ръце...
Вперила очи, стискаше раменете им, трескава в ужаса и лудостта си...
Съзнанието й витаеше над пепелища, реки от кръв, погубени животи, онемяла камбана...но изведнъж съзря жилав зелен стрък, който пусна здрави корени в черната земя...
Устните й шептяха името божие и умоляваха за милост божия ... но милост нямаше... прекръсти се...
Целуна главичките им и замря в очакване на края им...
© T.Т. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Заслужено първо място! Поздравления, Таня!
-
Благодаря !
-
Щастлива съм почти колкото теб, победителко!!! Искрено се радвам, че творбата ти спечели предизвикателството! Желая ти още много спечелени конкурси като майстор на късия разказ, Таня! Прегръщам те с тази увереност!
-
Поздрави Харпун!
-
Честито Таня,продължавай в същия дух,обичам да те чета.Поздрав.
-
Благодаря РеtarStoyanov!
-
Честито и от мен Таня, и пожелания за много успешни конкурси
-
Благодаря Мини!!!
Хубава вечер, мила! -
Честито, Таня, много добър творец си, заслужено първо място, продължавай да ни радваш! Прегръщам те!
-
Благодаря Пепи!
-
Поздравления! Чудесен разказ!
-
Благодаря Иржи!
Хубав ден! -
Честито, Таня! Подобни успехи да имаш във всичко!
-
Благодаря, Иви!
-
Честито, Таничка!
Благодаря за удоволствието, което ми достави този разказ.
Още веднъж: Браво от мен!👏 -
Стегна ме за гърлото. Впечатлена съм. Успех!
-
Благодаря Vanko!
-
Много хубав разказ Таня.Имаш моят глас.Успех.
-
Благодаря Роси!
-
Развълнува ме с разказа си, Таня! Още повече, че имам близки, чиито прародители са бежанци от Одринска Тракия. Разказвали са ми покъртителни истории. Успех в конкурса!
-
Благодаря Иржи!
-
Пиши, Таня, а ние ще те четем с удоволствие! Поне аз , все се заричам да не участвам, да не изживявам напрежението за оценки, шансове, сравнение с другите и все не в моя полза, но влезе ли крастата веднъж...Ти си родена да печелиш! Гласувам с удоволствие!
-
Благодаря на всички за коментарите, много тежка тема е за Беломорска и Одринска Тракия...
-
Занемях! Чети, късопаметен българино!
-
И моите корени са от там Таня,и баба ми и дядо ми/бог да ги прости/ са били деца когато са избягали с родителите си,даже на баба баща и са го заклали.Поздрав за страхотния разказ и глас от мен.
-
Много силен разказ, Таня! Моята баба и дядо са от Беломорска Тракия! За това днес когато чуя, как се опитват да променят историята ни, да изтрият миналото ни, много се ядосвам! Нека се помни, нека се знае и от децата и внуците ни, че народ без корени е просто една тълпа! Успех от сърце ти желая!
-
Благодаря, Иви!
-
Много силен разказ, точно по темата.
Моите далечни корени са от Пиринска Македония, другите са от север. Сега живея близо до Одрин. Всичко това е България!...И Одрин трябва да е наш, ако ме питате....Браво, Таничка!
Нека се помни и знае! -
Благодаря ВИ!
-
Хубав разказ. Имаш глас от мен.
-
Благодаря ви момичета!
-
Таничка, разказът ти е много силен и майсторски изграден, въздейства и предизвиква сълзи, затова ти давам подкрепата си!👍 И моят дядо по майчина линия е от Беломорска Тракия. Ето, че има нещо общо между нас не само, защото пишем, а и в корените ни!💕
-
И моите са от Лозеградско, Таничка. Може би за това усетих разказа ти с душата си! Дядовците ми са се заселили в с. Тополи , Варненско
-
Таня, моите корени са от Лозенградско,а село Мустафа в разказа, това е днешният Свиленград.
-
И моите корени са от Одринска Тракия. Заболя ме докато четох разказа. Гласувам за него и ти желая успех, Таня!
-
Да, безмилостна, жестока, покъртителна действителност е била тогава и така реалистично предадена! Глас и успех!
-
Чувствено и силно!
Глас. -
Разтърсващ разказ!!!
-
Благодаря на всички , които прочетоха, а също и за подкрепата!
-
Много чувствен разказ,... давам моя скромен глас и 5 звездички.
Успех -
"Изведоха децата от къщата и ги скриха в плевнята. Заръчаха им да мълчат, затрупаха сено отгоре им и направиха малка пролука да дишат."- помислих си, че е неподходящо място за укритие. Паниката и страхът са най-лошите съветници и за съжаление надеждата ми за по-добър край на разказа не се сбъдна. Но се замислих - как всъщност като цяло се изпълняват мирните договори и се спазват споразуменията? Имало ли е някога време без кръвопролития на нито едно кътче на тази планета...
-
Разказът е много вълнуващ, Таня. Цялата картина блесна пред очите ми, почувствах ужаса на героите, изживях всичко заедно с тях. Безкрайно много такива сцени помни земята ни. Ние, хората трябва да помним и да не допускаме повече това да се случва...
Но сега се случва точно това за съжаление. Вероятно никога няма да се научим...
Давам глас и ти желая успех. -
И този разказ ми опари душата, толкова болка и ужас, Таня, пожелавам ти успех, давам глас!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Благодаря, че прочете!