Без заглавие

[`Лунно`цвете`] (Теодора Топалова)
2 1

31 ago 2007, 18:26

Prosa

1365 0 0

3 мин за четене

Валеше дъжд, валеше и от моите очи... Загубена бях в мъглите, а отминалите дни... Седях в голямото кресло, в пустата къща, пълна с духове от миналото. Бродеха около мен те и не искаха да си тръгнат, а аз не издържах. Извадих кутия с цигари - запалих една. Взех чашата, пълна с уиски и вдигнах тост. Тостът беше за всички сенки, бродещи в тоя прокълнат дворец. Молех се да си тръгнат и да ме оставят да живея... но те не пожелаха. Нима бях толкова виновна, нима бях толкова грешна, че ме преследваха. А защо го правеха? Не знам!!! Там съзрях и твоят дух, любими... Сетих се за времето, когато бях със теб. Цигарата изгоря и запалих още една... Обикалях по тъмния коридор и сред всички мъртви портрети видях само твоя. Съкрушена от липсата ти, се свлякох на земята и зарових лице в дланите си. Отпих голяма глътка уиски... исках да се напия... отпих още една... и още една... исках да пия и да забравя. Да забравя миналото, настоящето. Уискито свърши... не успях!!! Хо, едва ли такова нещо може да се забрави... Та аз те убих!Мислех, че любовта е илюзия и че болката е вследствие на това, че нямах нищо... А сега какво? Имам богатство, къщи, пари, а продължава да ме боли. Бях такъв егоист, не исках да си с друга, не исках и да си с мен. Мразех те, защото беше щастлив, защото беше жив и до мен! Прости ми... Сега осъзнавам грешката си, видях какво изгубих... Прости ми... Отидох обратно в хола, седнах в креслото... Ах, това голямо кресло, толкова спомени, толкова красиви моменти, толкова спиращи дъха мигове, но вече ги няма... Протегнах се и взех бутилката, запалих още една цигара и вдигнах тост, отново. Този път пиех за мен, за това, което имам и не ми трябва, и за това, което исках, но го изгубих. Пия, но не мога да се напия, сякаш... някой отгоре ме накзва за стореното! Засужавам всяка изплакана сълза, всяка рана в моята душа и всичко преживано досега... Ах, любими, от всички изгубени души най-много ми липсва твоята. "Защо го направих?" - само този въпрос се върти в главата ми, въпреки, че знам отговора му. Цигарата изгоря... странно... те са като живота - и той идва, и той си отива. Пия, любими, пия за теб и мен, за миналото, настоящето и бъдещето, за момента, в който се сещам за тебе, пия с надеждата, че болката ще отмине... Кажи ми, любими, защо ми е къща, пари и богатства, като те няма теб, за да ги разделим? Защо са ми безценни рубини, скъпи коприни и нежни кадифета, като тебе те няма и няма за кой да ги облека? Душата ми е като умряло цвете, но докато напролет цветето ще разцъфне, аз - няма. За мен е вечна зима и смрязяващ студ. Как цвеето ще разцъфне, като те няма тебе, за да разтопиш ледовете и да раздухаш студовете? Продължавам да пия, този път с надеждата да се свърши моя земен ад... но за сметка на това се унасям!...
Заспивам и сънят е прекрасен. Как боли да сънуваш... Искам да изляза от този сън, толкова истински и толкова реален, искам да спре! Знам, че това е сън, а не реалност, трябва да съм убедена във това! Хо, така ми се иска този сън да е истина...
"Той идваше, лягаше на тревата до мен. Прокарваше пръсти през моята коса и ме целуваше нежно по врата." Това беше съня. Как мечтаех още за тия ласки и прегръдки, как мечтаех за твоите, за товите устни, близо до моите. Да усещам дъхът ти близо до моя... Любими, каква глупачка бях... моля те... Прости ми...
На сутринта, обляна в пот студена и сълзи, събудих се по- объркана и от преди.Още един нож ти заби надълбоко в моите гърди. Това е твоята разплата, бъди доволен - радвай се за мен!
Бутилката ми бе до креслото, цигарите - и те там... запалих отново цигара, сипах уискито в чаша, станах и се приготвих за следващият ден...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.