Валеше дъжд, валеше и от моите очи... Загубена бях в мъглите, а отминалите дни... Седях в голямото кресло, в пустата къща, пълна с духове от миналото. Бродеха около мен те и не искаха да си тръгнат, а аз не издържах. Извадих кутия с цигари - запалих една. Взех чашата, пълна с уиски и вдигнах тост. Тостът беше за всички сенки, бродещи в тоя прокълнат дворец. Молех се да си тръгнат и да ме оставят да живея... но те не пожелаха. Нима бях толкова виновна, нима бях толкова грешна, че ме преследваха. А защо го правеха? Не знам!!! Там съзрях и твоят дух, любими... Сетих се за времето, когато бях със теб. Цигарата изгоря и запалих още една... Обикалях по тъмния коридор и сред всички мъртви портрети видях само твоя. Съкрушена от липсата ти, се свлякох на земята и зарових лице в дланите си. Отпих голяма глътка уиски... исках да се напия... отпих още една... и още една... исках да пия и да забравя. Да забравя миналото, настоящето. Уискито свърши... не успях!!! Хо, едва ли такова нещо може да се з ...