Без заглавие
---
Отвън се чуваше скърцнето на старата ръждясала люлка. Вятърът нахлуваше през зейналата паст на широко отворения прозорец и шепнеше настойчиво в ухото ѝ. Бледата лунна светлина, прокрадваща се плахо сред облаците, нежно галеше кожата ѝ и правеше мрака наоколо още по-осезаем. Студът впиваше зъбите си в нея и леденият му полъх пълзеше като отрова из вените ѝ.
Той изглеждаше толкова крехък, че я беше страх да помръдне. Затова стоеше, безпомощно вперила очите си в него.
Кожа, бледа като луната, коса, по-черна от абанос, и поглед безрадостен, който бавно и неусетно изсмукваше живота ѝ.
Ангел. Един нещастник. Дете на рая, обречено да страда до края на времето, със сърце по-чисто от любовта, и разум, опетнен от изкушението.
- Какво ти се е случило? – прошепна тя.
- Няма музика. Нито един проклет звук. Боли – ах, гласът му носеше старадние, пред което и най-голямото терзание ѝ се струваше нищожно. И тя замълча за момент, докато намери сили да продължи.
- Толкова ли я обичаш?
- Не, аз... не мога да понеса тишината, зашото тя крещи истината. А от истината боли... Попей ми, моля те – агонията в гласа му я накара за миг да намрази цялото си съществуване.
- Аз... – гласът ѝ пресекна. Нещо в нея се пречупи и тя се строполи на земята. Кървяща. Празна... И смехът му дяволски отекна. А сълзата, тъй човешка, крещеше болката на цялата Вселена.
© Мария Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря много!
ПП: Да, наистина съм на 13. (98 набор съм) -
На мен ми хареса!
Много по-добро от доста творби на възрастни тук...
И ако авторката е наистина на обявената възраст, завиждам й...
Едно голямо БРАВО, Мария!!! -
Не е ли вече крайно време, имащите право на решения в този сайт, да отделят подобните писания в един спретнат, културно оформен, добре систематизиран раздел " Детско творчество" с подобаващи поощрения и препоръки?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Естествено е и да пишеш добре. Който може да говори с езика на музиката, може да го направи и с думи...
За обратното изобщо не съм сигурна
Поздрав, Мария!
Пиши!!!