31 jul 2012, 12:02

Бездната

  Prosa » Cartas
1.3K 0 0
1 мин за четене

Най обичам да ми отговарят, преди да си задам въпроса. Ти не само, че ми отговори, а и ми  даде най искрения и точен отговор и така добре те разбирам, защото там описваш и мойте чувства. Това не е просто поезия, а истински изживяни на момента чувства, и който не съумява да проникне в думите и в тях да открива настроения, за него поезията ще е вяла. И защото така добре те усещам, и двамата знаем на къде отиват мечтите ни, мойте изминаха почти година, а сякаш беше вчера, за жалост, мисля, че се зародиха в онзи зловещ гаден ден, в който се изляха морета от сълзи. Тогава пред мен се издигна един огромен парк, през който исках да мина, с времето той стана така завладяващ, че аз не устоях! Изградих невидима алея от мечти и съвсем неосъзнато тръгнах по нея, без дори да подозирам, че ще ме отведе до тук. Осъзнах, че съм тръгнала нанякъде, едва когато видях, че и ти вървиш по същия път, но на съседна алея, и пътищата ни се преплетоха за малко, само за малко. След което всеки продължи по пътя си, осеян с неприятни изненади, и сега сме тук, пред една бездна, която слага края на всеки път, на всяка мечта, а може би беше дошъл краят на света! Така ли би изглеждал той? Краят на света, непосилни да го спрем, да желаем живот, но и да знаем, че нашият ден няма да дойде.

Не бих позволила бездната да ни погълне, просто стоя и чакам края с вдигната глава. И мога само срещу него да крещя безгласно и да съжалявам, че все пак деня ще го има, и слънцето пак ще грее, но аз искам за себе си само тъмнина, в която да се сгуша и да съм сама. И всички природни стихии да минат през мен, не ще угасят болката, която тлее в сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...