7 may 2015, 21:30

Безименния Конник 

  Prosa » Otros
1070 0 0
1 мин за четене
Безименния Конник
Докато сърцето ми препуска, усещам трепета земен.
Като напиращия адреналин който гори отвътре смъртното ми тяло.
Целия ми живот е разкрит пред реалността наречена живот.
Съзнанието ми реже, като острие на нож
и мигом се преплитам с вековната мъдрост.
Нарекоха ме воин, безстрашен лидер.
И велики песни, и лъжливи истории бяха изписани.
С титли лъскави ме боготворяха, отвъд времето дори.
Но гроба ми е празен и изгубен от злокобните лъжи.
Кажи ми читателю неверни, знаеш ли истинското ми име?
Аз съм безименния конник, като фурия вилнея за правда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Иванов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??