Безименния Конник

Докато сърцето ми препуска, усещам трепета земен.

Като напиращия адреналин който гори отвътре смъртното ми тяло.

Целия ми живот е разкрит пред реалността наречена живот.

Съзнанието ми реже, като острие на нож

и мигом се преплитам с вековната мъдрост.

Нарекоха ме воин, безстрашен лидер.

И велики песни, и лъжливи истории бяха изписани.

С титли лъскави ме боготворяха, отвъд времето дори.

Но гроба ми е празен и изгубен от злокобните лъжи.

Кажи ми читателю неверни, знаеш ли истинското ми име?

Аз съм безименния конник, като фурия вилнея за правда.

Сърцето ми е чисто, а роден съм от плът и кръв червена.

Нещо се протегна към мен и прошепна да се бия до самия край.

Аз водя тази битка без да познавам почивка, нито болка, ни страх.

Тялото ми вече не познава вкуса на студа или топлотата на пламъците.

Не вярвай на думите им неверни, те ще ти кажат, че съм светец.

Но аз отнех живота на дузина и душата ми в мир никога не ще почива.

Аз изрекох моите молитви и пролях сълзи за погубената ми човечност.

И докато годините отлитат, моето призвание ще бъде твоето проклятие.

И ще усещаш вкуса на сенките, които бродят из човешките сърца.