Безименния Конник
Докато сърцето ми препуска, усещам трепета земен.
Като напиращия адреналин който гори отвътре смъртното ми тяло.
Целия ми живот е разкрит пред реалността наречена живот.
Съзнанието ми реже, като острие на нож
и мигом се преплитам с вековната мъдрост.
Нарекоха ме воин, безстрашен лидер.
И велики песни, и лъжливи истории бяха изписани.
С титли лъскави ме боготворяха, отвъд времето дори.
Но гроба ми е празен и изгубен от злокобните лъжи.
Кажи ми читателю неверни, знаеш ли истинското ми име?
Аз съм безименния конник, като фурия вилнея за правда. ...