- Бабо, бабо искам да ти кажа нещо! - тичешком, с разперени за прегръдка ръчички, идваше към мен малкото ми внуче.
- Кажи, слънце мое! - казах с обожание в очите си и добавих. - Какво е това нещо, което те е развълнувало толкова много?
- Днес научих имената на пръстчетата. Този е показалец, този е палец, среден, кутре и този тук е най-странният. Казва се безимен. Можеш ли да ми обясниш, защо са го нарекли така? - каза задъхано милото ми внуче.
Бързо започнах да прехвърлям разни историйки в главата си, за да измисля някакво разбираемо за малкото му мозъче обяснение. Детето ме гледаше с такова любопитство, изписано на лицето, че не ми оставаше голяма възможност за мислене.
- Добре, ще ти разкажа моето впечатление за значението на името на безименния пръст.
Внучето ми се настани удобно в скута ми и зачака търпеливо.
- Имало едно време преди много, много години едно кралство, където кралят бил много проклет. Той имал пет сина, от които само единият приличал на него. Във всичките му лоши де ...