- Бабо, бабо искам да ти кажа нещо! - тичешком, с разперени за прегръдка ръчички, идваше към мен малкото ми внуче.

- Кажи, слънце мое! - казах с обожание в очите си и добавих. - Какво е това нещо, което те е развълнувало толкова много?

- Днес научих имената на пръстчетата. Този е показалец, този е палец, среден, кутре и този тук е най-странният. Казва се безимен. Можеш ли да ми обясниш, защо са го нарекли така? - каза задъхано милото ми внуче.

Бързо започнах да прехвърлям разни историйки в главата си, за да измисля някакво разбираемо за малкото му мозъче обяснение. Детето ме гледаше  с такова любопитство, изписано на лицето, че не ми оставаше голяма възможност за мислене.

- Добре, ще ти разкажа моето впечатление за значението на името на безименния пръст.

Внучето ми се настани удобно в скута ми и зачака търпеливо.

- Имало едно време преди много, много години едно кралство, където кралят бил много проклет. Той имал пет сина, от които само единият приличал на него. Във всичките му лоши дела му помагал. Очаквал, че когато баща му остареел един ден, щял да му остави на него кралството, за да го владее. Но, не щеш ли, кралят заболял тежко и рухнал за един ден. Така кралството нямало обявен владетел и трябвало да се избере такъв от петте братя.

Среден бил най-големият. Показалец и Имен били по-малките, а Палец и Кутрето най-малките.

Изненадващо за братята, в деня на заболяването на баща им, съседното кралство им обявило война. Всички били много притеснени, само Имен бил готов за битка. Искрено се надявал да бъдат погубени братята му, за да стане той владетел. Заговорнически се измъкнал от палата, преоблечен като човек от народа. Отишъл в близката гостилница, за да разбере какво е положението в кралството. Седнал на една маса и се заслушал в думите на хората.

- Братята ще са единни, ако Имен не ги насърчава и използва проклетията си, за да се превърне войната в по-размирна! – рекъл възмутено кръчмарят, който пълнил чашите за жадните работници, трудещи се всеки ден, за благото на кралството.

- Така е! - рекъл един старец от масата, която била близо до тази на самия Имен. - Но, според мен, ако са обединени, ще се потули всичко и ние ще сме добре, и те ще са добре. Да речем, че петте пръста на ръката ни са петте братя и се трудят така, както се трудят ръцете ни. Със всеки изминал ден ще могат да сътворяват още и още идеи. Вижте човешката ръка докъде е стигнала. Издигнали сме палати, грижим се за реколтата, учим се да пишем и още много, много други неща, които тепърва ще изграждаме. Малко ако си приличаха братята със пръстите ни, щеше всичко да приключи добре.

- И така ще бъде! - провикнал се Имен.

- Ти кой си, човече, нов ли си тука? Как се казваш? - рекъл кръчмарят.

- Аз съм Безимен! Нямам нужда от лошата слава... - Казал Имен и хукнал като опарен към палата.

Когато влязъл в кралската зала за съвещания, видял четиримата си братя във отчаяние. Никой от тях не искал разгара на тази война. Всеки един търсил варианти как да премине всичко мирно и кротко.

- Слушайте, братя! Аз ви забърках в тази война и аз ще ви измъкна от нея! - рекъл на един дъх Имен.

Братята му го изгледали недоверчиво. Никой от тях не виждал смисъл  да повярва в думите му.

- Знам, че досега ви показвах лошата си страна, но от днес нататък няма да е така. - обърнал се и излязъл от залата.

Приготвил си една чанта с малко храна и скришом се промъкнал от палата.

Палатът бил построен върху тайнствен проход, който водел в другото кралство. Преди години владетелите на двете кралства били двама неразделни приятели. Но децата на тези двама приятели били от малки смъртни врагове. Бащата на Имен ненавиждал владетеля на другото кралство, защото се отличавал с добротата си. Имал пет прекрасни дъщери за задомяване. Бащата на Имен искал да открадне петте принцеси и да ги принуди да се омъжат за синовете му. Така си мислел, че ще има контрол над всичко. И това довело до решението за обявяването на войната между двете кралства. Имен знаел всички тайни на баща си и всички лукави идеи, които се появявали в главата му. Смело се изправил пред добряшкия владетел и му обяснил, че всичко се обезсмисля със смъртта на баща му. Братята му ще се съгласят на мирен договор между двете кралства и животът ще си продължи по обичайния му досега начин. Кралят се зарадвал много от мирния разговор, който бил провел със пратеника. Защото той помислил Имен за пратеник и му рекъл.

- Мир да има благовести му! И ти да им пратиш хубавата новина, но преди да си тръгнеш, ми кажи, как се казваш?

- Аз съм Безимен... - рекъл и добавил. - ... за да не нося лошата слава.

Кралят се усмихнал и разбрал. Изпратил с дарове Имен и го поканил да направят заедно пиршество. Това пиршество продължило може би и до днес. Никой не знае. Но Имен си взел поука, че сам със лошотията си не ще прокопа, а братята му останали толкова изумени от постъпката му, че обявили Имен за Безимен, за да се заличи лошата му слава. Хората толкова им се радвали на задружието им, че нарекли техните имена на пръстите на ръцете ни. И така и до днес, това странно пръстче, където казваш, носи името си с гордост.

- Бабо, ами принцесите, не са ли се оженили за братята? - рече всезнаещото ми внуче.

- Ами, ако ти харесва идеята, че са се оженили, нека ги оженим... - казах аз, като не можех да спра да се смея.

спомени от една разказвачка ( баба ми), която където и да е, да е добре...